7. ВЕСЕЛА СЛУЧКА*

Всяка любов, в каквато и форма да е тя, щом импулсира и вдъхновява, е на място. За една такава моя романтична любов искам да спомена.

Всеки четвъртък, към 6 часа, някак си уж случайно, се срещахме с брат Х. по шосето за Изгрева. Той вървеше по крайната пътека на гората и с уста свиреше романси. Аз пък вървях по шосето вдъхновена и, направо казано, чувствувах се щастлива. Стигнехме ли до Изгрева, вдъхновени се разделяхме. Той тръгваше надясно, а аз - наляво.

Една вечер, една-единствена вечер, той решил да си открадне една целувка. Когато минахме мостчето и стигнахме до поляната пред салона, той неочаквано се наведе до лицето ми. В този момент, като по чудо, изгасна и светна лампата на балкона на Учителевата стая. Страшно се смутихме и двамата.

- Бре, Учителят ни видя! - прошепна братът, и без да усетим, тръгнахме, той - надясно, а аз - наляво. И никога повече не посмяхме да повторим тази дързост.

Дали светлината на лампата трепна случайно, или това стана специално за нас, не зная, но и на двамата това ни подействува твърде респектиращо.

------------------
* Под сурдинка. (бел. а.)