6. ИЗВОРЪТ

На Изгрева салонът беше вече построен. Всяка вечер стаята на Учителя светеше и зовеше. Всеки ден се построяваха нови дървени къщички и се разпъваха палатки. Кварталчето растеше. Край къщичките разцъфтяваха цветни градинки, между които се виеха пътеки. Липсваше само благоустройство, и най-вече липсваше вода. От сутрин до вечер млади и стари носеха вода от много далеч.

Един ден Учителят и няколко братя и сестри се събраха, за да обсъдят въпроса за водата. Още същия ден те направиха обиколка из местността «ДианаБад» и откриха под една върба да блика бистро изворче.

- Ето Извора на Живота - каза Учителят. - Тази вода слиза специално за вас. Тя е животворна и лековита. Да й попеем всички, за да се запознаем с нейната магнетична сила - и поде песента «Светъл лъч отгоре слиза».

През следващите дни, по указания на Учителя, неколцина братя съградиха чешма с няколко овални корита, преливащи се едно в друго.

Към новата чешма тръгнаха върволици хора със стомни за вода. Тръгна и брат Генчо Алексиев. Той беше болен на легло, но Учителят му казал сам да си носи вода от извора. Първоначално тръгна с две стомнички от тези, с които тогава децата си играеха, като се спираше на всеки няколко крачки. По-късно смени детските стомнички с по-големи, после - с още по-големи и накрая вече подтичваше с две големи стомни до извора и обратно, за радост на всички, които го срещаха.

Минаха години. На Изгрева беше прокаран вече водопровод с улични чешми. Въпреки това обаче мнозина наши приятели продължаваха да си носят вода от извора. Те помнеха думите на Учителя.