10. КАК ЗАПОЧНАХ ДА ПИША ПРИКАЗКИ

Беше дъждовна есенна вечер. В приемната на Учителя светеше. Почуках на вратата. Той отвори и ме покани. Свалих обувките си и влязох.

Стана ми светло и приятно. Почувствувах се в друг свят. Учителят ме погледна и ме заля с оная светлина, която излъчваше. Забравих за какво бях дошла и не знаех какво да говоря. Мъката, с която идвах, изчезна и аз мълчах.

- Защо ти са мокри чорапите? - запита Учителят, за да ми даде възможност да отпуша бента. И да разтоваря тежката си житейска раница.

- Така си ходя по цял ден. Това нямане, тези безкрайни разстояния ми дотегнаха. Най-хубавите години от живота ми ще минат в оскъдица - заокайвах се аз.

- Умният човек използува всякакви условия, а глупавият и при най-добри - губи. Всяко изпитание идва за добро.

- Кажете ми, какво добро да видя в моята мизерия?

- Е, зависи какво съдържание искаш да вложиш в живота си. Кое е по- красиво и по-ценно: да бъдеш бездушна кукла с гердани и копринени рокли, или да си изработен човек, лицето ти да говори за вътрешен, дълбок духовен живот? - весело запита Учителят.

- Не желая да съм кукла, но и моето тегло не е малко. Живея на ул. «Д. Петков», работя до зоологическата градина и по три пъти в седмицата идвам на Изгрева. И всичко това най-често правя пеша, извървявам километри пеша. Не хленча, не бих приела да ме съжаляват хората, но, Учителю, моля, кажете ми, кога ще се сложи край на това тегло?

- Ако беше материално добре, ти нямаше да идваш на Изгрева. Радвай се, че жертваш от своите блага за другите, а с условията лесно можеш да се справиш, ако ги обърнеш за добро.

- А какво добро да виждам в това - и в дъжд, и в сняг трябва да вървя километри пеша?

- Ще ти кажа: Всичко може да се обърне в добро. Като вървиш, мисли! Измисляй сюжети за приказки и като се прибереш вечер, записвай ги. Опитай, рекох, и ще видиш, че няма да ти тежи вече пътят.

- Значи да измислям приказки? Ще опитам, но надали ще мога?

- Ще можеш! Спри се на един сюжет и го облечи в приказна форма - спокойно и убедително добави Учителят.

И всяка Негова дума като кристална изворна вода се поглъщаше от жадната ми душа.

Животът ми продължаваше все така. Често си спомнях думите на Учителя и като вървях, се опитвах да мисля за някои герои.

Една вечер, като шляпах из калта, връщайки се от училище вкъщи, с хляб в чантата и без стотинка в джоба, представих си един куклен град, където няма бедни. Царицата на куклите всяка вечер с хвърковатата си колесница обикаляла целия град и пред всяка врата поставяла кошничка с плодове... и тъй нататък, и тъй нататък. Докато стигнах у дома, приказката звучеше в съзнанието ми отначало докрай.

За първи път се върнах неусетно вкъщи.

Преди да си легна, написах първата си приказка: «Кукленият град». На следния ден я разказах на децата в училището. Те я харесаха и искаха да я повтарям дни наред.

След някой ден - все така по пътя, измислих приказката за «Живота на едно камъче», «Снежната царица и първото кокиче» и т. н.

Скоро във вестник «Нови дни» започнаха да излизат мои приказки.

В дъжд, в сняг, в мраз... вървях усмихната и мислено разговарях с моите герои от приказките.

Условията се превъзмогват, когато човек мисли за нещо полезно и не се оплаква.

«Всяко изпитание идва за добро» - беше ми казал Учителят.