6. Аз бях все със теб...

Старий приятелю, получих твоето последно писмо от пребиваването ти във високопланинския бивак през това лято. Ти жалиш, че не съм била заедно с тебе и не се е осъществило твоето така отдавнашно желание да се видим. Но за първи път ти имаш грешка. Аз бях там, до теб, през всичкото време, нима твоето сърце не ме сети?

Нима в срещата със съидейници от всички страни не ме видя във всеки едного от тях? А аз те гледах през техните очи, прегърнах те с тяхната братска прегръдка и стиснах ръката ти с тяхната десница.

Когато в сутрешния здрач се изкачваше по пътеката към върха, който ти е станал любим, както ми пишеш в писмата си, аз вървях с тебе. Спирах се, когато ти се спираше да поемеш свежия въздух и се взирах с тебе, да видя как размятат воали сънните езера и отварят бистрите си очи.

Вслушвах се в шума на водопадите и отново тръгвах с твоите стъпки,

На върха гледах възторжено морето от планински хребети и върхове и те поздравявах с първия лъч на Слънцето. Нима и това не се сети?

Казваш, че в твоето сърце е останала една горчивинка, загдето аз не съм [1] се радвала на всичко, което твоите очи са видели.

Не тъгувай, стари приятелю, защото аз всичко видях и взех участие във всичко, в което вземаше и ти.

Сутрешните златисти лъчи галеха очите ми и аз вдигах ръце, изпълнена със свежестта на планинския въздух, за сутрешните гимнастически упражнения.

След това сядах и слушах изнасяните беседи в летния есперантски университет. А вечер, край лагерния огън, където се пееха песни от всички страни, рецитираха стихове, аз чувах и едва доловимата изтръгната от гърдите ти въздишка, защото мислеше, че съм на хиляди километри далеч... а аз бях до теб!

Разказваш ми в писмото си за размяната на различни вещи и семена от цветя между всички вас там от различни страни и разбиращи се на един език. Аз видях това. И видях една огромна градина, голяма, неизмерима, и в нея - нацъфтели най-чудни цветя от всички страни. Преливащите им се багри написват една дума, която се простира над цялата Земя. Знаеш ли коя е? Тя е малка и кратка, но дава условия на Земята за живот, подем, радост и щастие. Ти знаеш коя е тази дума, защото частица от тази огромна градина е и в твоята душа.

А благоуханието на цветята е най-чудното благоухание, което се струи от човешката душа, когато обича. Ти познаваш това благоухание, защото частица от тези цветя цъфтят и в твоята душа.

Сега се увери, че съм била все с тебе, нали?...

Невена Неделчева

--------------------
[1] Село Брезе е в община с. Искрец и гр. Своге, Софийска област, (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)