Алтернативен линк |
4. Песента на Учителя*
Тя замлъкна. Ние продължавахме да мълчим, вдадени дълбоко втова, което бяхме чули. След малко тя отново заговори:
- След това ме назначиха в това селце. Хората са добри, природата - прекрасна - животът ми протича като бистрият поток между цветята. Но аз никога няма да забравя на Кого дължа живота си... И днес - да чета и прилагам в живота си Словото на Учителя, е едничката цел и смисъл в живота ми...
Малкият облак, който бе забулил случайно Луната, беше преминал и заедно с последните думи на сестрата учителка, верандата се обля отново с трептящата сребърна светлина. От гърдите на всинца ни неволно се отрони тиха въздишка. Един от братята вдигна цигулката си и засвири песента на Учителя. Полекичка подхванахме всички... Втова време, хазаите на учителката тихо насядаха недалеч от нас на верандата. И каква приятна бе за мен изненадата, когато ги чух да пригласят и те на песента...
Ние пеехме, а в душите на всинца ни трептеше светлият образ на Учителя, Който всекиго един от нас беше спасил от нещо... и показал верния път в живота.
Околните върхове сякаш се снишаваха, а горите притайваха дъх, за да чуят по-добре песента на Учителя.
Луната плуваше по небесната шир и по-изобилно струеше сребристата си светлина...
Наистина, в тази нощ имаше чудна красота!...
На сутринта, изпращани от сестрата учителка и нейните мили ученици, ние продължихме пътя си, отнасяйки в душата си хубавия спомен за неочакваната среща и гостоприемството всред планината.
* Случаят е истински, но предаден в художествен израз с други имена, (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)