3. Божията ръка**

Една вечер пишех някакво писмо, когато на вратата ми се почука. Отворих вратата - двама души ми казаха да ги последвам веднага... Бях спокойна, защото, откакто бях се срещнала с Учителя, не се занимавах повече с никакви комунистически идеи, а бях почнала да чета беседите и се стараех да бъда истински човек. Но, когато влязох след тези, които ме водеха в сградата, гдето щяха да ме разпитват, цяла изтръпнах от особен страх и мъка. Чух тихи хълцания и плач на тия, които бяха доведени преди мене, и косите ми неволно настръхнаха. Тогава из дълбочините на душата ми се изтръгнаха думите: «Учителю, помогни ми!» И в същия миг, в тъмния коридор, по който вървяхме, се очерта светла фигура и редом с мене тръгна Учителят.

Разпитваха ме - отговарях със странно спокоен тон - и чувствувах, че това спокойствие и мекота в гласа ми идваха от Учителя. Минавах от стая в стая, от разпит на разпит. И Той - Учителят, вървеше все с мен... Най-после ме върнаха отново в коридора и ми казаха, че съм свободна.

Въздъхнах дълбоко и тръгнах да си отивам. Когато пазачът на пътните врата се взря в мене, недоволно извика:

- Как? Ти си освободена?

- Да - отговорих му тихо аз.

- Е, Божията ръка е била над тебе - промълви той.

- Да, и това е вярно! - отвърнах му аз, а гласът ми бе тъй тих и мек, както никога дотогава.

- А страх ли те е да си отидеш дома? - запита ме изведнъж той с някаква братска грижа.

- Не, защото Бог е с мене.

- Сигурно е така, щом са те освободили - отвърна ми той.

Кое беше това момче - пазачът, никога не можах да узная, но тогава видях, че в сърцата на всички хора имаше един запазен кът, където Бог влизаше и откъдето проговарваше.

** Случаят е истински, но предаден в художествен израз с други имена, (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)