2. Изпълненото обещание*

- Казах Ви - започна тя, - че служех на известни идеи... И служех им с всичкото си сърце и душа. Бях една от най-ревностните и затова, когато дойдоха арестите - бях от първите... Признавам сега, че не съм била права, но тогава.,. Да, арестуваха ме... Какво беше там, в затвора, няма да разправям... Но само ще кажа, че там за първи път в съзнанието ми изпъкна образът на Учителя. Бях слушала за Него много, но никога не бях се замисляла сериозно какво е Той и Неговото Учение. И тогава, в дългите дни през време на арестуването ми, аз започнах да мисля за Него и си казах: «Ако някога изляза жива и здрава оттука, най-напред ще отида при Него.» И какво стана? Не бяха се изминали три дни, откак бях взела това решение, вратата на стаята, в която бях затворена, се отвори, на прага се показа един стражар и ме накара да го последвам. Отведе ме при някакъв началник и той какво мислите ми каза:

- Госпожице Анка Стайнова - свободна сте да си отидете.

Не вярвах на ушите си. Аз, която бях заплетена най-много, и в различни книжа ми имаше името - изведнъж така да ме освободят! Благодарих Богу в душата си и си излязох.

Тогава първата ми работа беше да отида при Учителя. Когато влязох при Него, Той сякаш ме чакаше, в смисъл, знаеше, че ще отида. Плачейки, аз Му разказах всичко. Той мълчаливо седеше на стола Си на няколко крачки от мен и само от време на време поклащаше глава.

Излязла от ареста, аз бях научила, че брат ми и годеникът ми безследно изчезнали. Едва след една година те се обадиха от франция, където годеникът ми след време заболял и умрял, а брат ми и до днес е още там. Но тогава аз не знаех това и преживявах непоносими страдания. Струваше ми се, че животът за мене е вече свършен и аз нямаше повече за какво да живея. Казах това на Учителя, но Той леко се усмихна и ми каза, че именно отсега нататък ще почна да живея...

Когато си тръгвах, Той ме изпрати до вратата и ми каза с тих глас:

- Когато си в нужда, повикай ме.

Аз Му целунах ръка от благодарност и никак не мислех, че няма да се изминат шест месеца, когато отново щях да Го призова.

* Случаят е истински, но предаден в художествен израз с други имена, (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)