15.Калугерката

Тогава потърсих Учителя. Заведе ме една сестра. Слушах неделна беседа, след която Го помолих за прием. Каза ми да ида кой ден искам през седмицата. На другия ден, в понеделник сутринта, аз отидох при Учителя. Той ме прие.

В душата ми имаше толкова тъга, в сърцето ми - толкова мъка - и аз чувствувах, че само Той може да ми помогне. С голяма вяра пристъпих прага на стаята Му. Бях слушана много работи, но те не ме смущаваха, защото ги не вярвах - и за Христа някога говорили лоши работи. И аз влезнах като при един баща, от когото очаквах подкрепа и помощ.

Учителят седна на един стол, около два метра далеч от мене, а аз седнах на друг до прозореца. И тогава плаках и Му разказвах, плаках и Му разказвах всичките си набрани от 16 години болки, страдания и мъки. Той мълчаливо ме слушаше. Сърцето ми бе препълнено със сълзи, душата ми - с горчивини, и аз тъй разкрих пред Учителя всичко, като пред Бога. Казах Му, че съм решила да остана вече дом и деца и да отиде в монастир, защото не можех повече...

Когато замлъкнах, Той ми каза:

- Не, Вашето място е в семейството. Че, Вие и сега приличате на калугерка. Може да махнете черното, майка Ви е жива и тя Ви обича толкова много, че замина, за да Ви помага, и ще Ви помага.

- Но как, Учителю?

- От днес нататък тя ще се явява насън на другаря Ви и ще го съветва. Още малко, и той ще се поправи, животът ви ще стане добър. Няма да ходите при началството му, защото ще му напакостите.

Аз станах. Почувствувах, че се завърши приемът. Целунах Му ръка, благодарих и излязох. И когато се връщах, ми бе тъй леко, тъй радостно, сякаш слънце бе изгряло в самата ми душа, в която дотогава бе само тъмнота и горчивини. В ума ми бяха все думите на Учителя и аз, с преизпълнено от радост сърце, се завърнах дома с нови сили, с нов импулс и желание за нов живот. Като че ли някой помаха невидимо с ръка и в мене стана светло, хубаво, красиво - аз отново възжелах да живея и да се радвам на тоя Божий свят. Поех отново работата си в домакинството, грижата за децата - но всичко бе вече другояче - всичко бе обляно в нова светлина, всичко бе изпълнено с вътрешна красота.