52. СВЕЩЕНИЯТ ПЛАЧ И РЕВЪТ НА РАЗСЪРДЕНИЯ МЪЖ

Друг, когото бях слушал и виждал със свещен плач, бе Николай Дойнов. Онова, което му бе казал Учителят, той не изпълни. За непослушанието си, за грешките си и за нарушенията спрямо законите на държавата, той влезе в затвора. Като излезе от затвора, трябваше да работи някъде, да си изкарва хляба. Той преди това беше най-богатият човек в България и комунистите му взеха всички пари и от банката, и от стоката му, и от къщи. Та, остана беден като всички на Изгрева. После той дойде да работи при Гради Минчев мозайки, при Радио «София». Аз получавах поръчки от близки на моя началник и бях добре заплатен. Тук Николай получаваше по 4 лева на ден, като начинаещ. Питам го:

- Искаш ли да дойдеш при мен?

- Един лев да дадеш повече - ще дойда.

Значи дойде за един лев повече, а преди години имаше десетки милиони в.банката. Казах му:

- Добре.

Закарваха ни с кола, работехме, свършвахме работа заедно. Ходехме на разходки през свободното ни време до Златна Панега. Вървим, а той си влачи краката, тътри ги по земята. А Учителят препоръчва да ходим така, че да не си удряме петите, а да ходим.на предните части на ходилото.

- Абе, вдигай си краката!

Той пак ги влачи по земята.

Завършихме работата, уредихме си сметките, получи добри пари - повече, отколкото очакваше. Ние работехме мозайки, но вече търкахме мозайката с машини. А те са тежки и може да ги натовариш на рейса в 16 ч следобед. А той вика:

- Аз си тръгвам - в 10 ч сутринта.

- Николай, изчакай да ми помогнеш да натоварим машините следобед!

А той:

- Не може, аз бързам, аз имам жена, аз имам деца.

- Чакай да натоварим машините!

- Не, аз имам жена и деца, те ме чакат.

Не остана, а си тръгна. Два месеца работихме с него, дума не продума за жена и деца, а като му платих и надплатих, веднага изчезна.

Та, такава е историята за свещения плач. Какво се оказа - че това не бе свещен плач, а рев на разсърден човек. Па веднага си спомних, че като бе търговец, как се пазареше с часове с клиентите, да им отбие по някой лев. За мен това бе срамна работа, защото го гледах отстрани. А сега видях отблизо, че това е било само рев. Нали знаете как реват разсърдените малки деца? Реве, та се дере - такъв е изразът.

Детето реве, та се дере. Майката е на десетина метра от него и разговаря с комшийката. А детето вика: «Мамо-о-о!» Иска да попречи на разговора им. А майката се обръща и вика: «Дано те мачки дерат!» А вие виждали ли сте как мачките дерат по лицето малките деца, които се опитват с ръце да ги мачкат? Дерат ги яко по лицето. Детето се дере и реве и повече никога не се приближава до мачката. На котката по нашия край се вика «мачка». А на мъжкия котарак му викат «мачок». Хубави имена, нали? Само да не те дере мачка по лицето.