51. БАРАКАТА НА Д-Р ЖЕКОВ И ИЗПОВЕДТА МУ

Най-близък до д-р Жеков е бил Борис Дряновски. Има ги на снимки. А жената на Дряновски и жената на Иван Жеков и още една са били три сестри и са били много красиви жени. Като се оженил Иван Жеков за една от сестрите, не й давал да излиза от къщата му, за да не я гледат други мъже. Та, със семейството на Дряновски е дружал най-много, с него са излизали на екскурзии. Има много снимки от този период.[1]

Той беше около 70-годишен и аз сеех жито на една нива в с. Мърчаево и той дойде при мене и ми каза, че държи да непременно да дойда в София и да

живея при него. Дойдох в София и той ми даде една стая в своята барака. Тогава той на глас разглеждаше своя живот с всички грешки и падения и всички срещи с Учителя. Аз седях в съседната стая и слушах всичко. Отделяше ни дъсчена стена от 3 сантиметра.

А дъските на времето си са били заковани една до друга, но с годините са се разсъхнали и покрай тях имаше процепи и през тях се виждаше какво има в другата стая. Та, всичко, каквото той говореше на глас, аз го чувах и запомнях. Понякога тези процепи на другите бараки ги залепваха с хартия, за да не духа вятърът през тях.

Та, това бяха бараките на Изгрева.

И там имаше затворени много съдби. И се чуваше през процепите свещеният плач на онези, които ги обитаваха. Няма човек, който да не е плакал. И гласът му се е чувал наоколо, и то от всички.

----------------------
[1] Вж. «Изгревът», том XXII, снимка № 25. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)