12. УЧИТЕЛЯТ МИ ОПРЕДЕЛИ ПЪТЯ НА ЗЕМЯТА

Та, това беше животът ми на село. Защо го разказвам? За да ви станат ясни думите на Учителя: «Ако останеш тука, ще ти одерат кожата.» Това бе първата Му дума към мене. А кой ще ми одере кожата? Аз работя и не искам нищо. Това е мое разбиране, изковал съм го у себе си от беседите. Това не е шега работа. Аз само чета беседи и никъде не ходя. Нямам свободен ден. А то е един изход за мен. Иска да каже, че «имаш вечно благо, но от него, нищо няма да разбереш». И Учителят започна да изрежда така замислен, съсредоточен.

- А-а, ти ще отидеш там, после ще отидеш там, но и там нема да стане.

Учителят изрежда едно след друго, но е недоволен от това как ще ме приемат там, където ще отида. Приказва, че ще правя смени, но какви смени, откъде да знам? Нямам понятие за това. И накрая каза:

- През 1964 година ще се оправи, ще се оправи това. - После: туй ще стане, онуй ще стане, и накрая каза: - Защо се боиш от комунистите?

И накрая каза:

- Защо ще е нависоко, а не нашироко.

А това не можех тогава да го разбера.

- А, то ще се оправи, ще се оправи.

Учителят го вижда и все едно, че говори с него. Вдига дясната Си ръка нагоре и вика: «А, то ще се оправи, то ще се оправи.»

И накрая каза:

- Ама ти си добре, дръж връзката. Ще се оправят нещата.

Това е връзката с Учителя.

После си взимам довиждане и се прибирам. Беше събота, бях в отпуска от казармата и накрая в неделя си отидох в казармата.