11. РОБ НА СТОКАТА В СЕЛО

Та, да се върнем на това, което Учителят каза за «Вечното благо». Аз съм на село, чета беседи, но с това нищо не става. А другите дечурлига на баща ми бяха с 10 години по-млади, та едвам ходеха, бяха малки тогава. Родителите имаха проблеми с раждането и отглеждането на малките деца. Имаше блага - стока и имот, но пари няма. А пък баща ми не иска да продава добитъка за клане - нали е вече вегетарианец. Имахме пречки. Имаше стока, но не я продава. Темелко отива и чука камъни в кариерата, но баща ми може да чука също, но не иска, той се занимава с обществена работа. А няма пари. Ние не сме продали животно на касапи. И какво ги правим толкова животни? Баща ми продаде овцете на самоковски овчари, но остави само едно шиле, което нямаше виме и не беше за продан. Остана при нас, ние му се радвахме, то скачаше от радост, та дойде време да му връзваме краката. И като станат шилетата на овце, то от тях имахме 20 овни. Да, 20 овни, които бяха поставени в една кошара и по цял ден си кюскаха главите, биеха се. Имахме една крава - от нея станаха 10 волове. А те трябва да се хранят. Те бяха в услуга на земеделието, с тях оряхме, карахме колите и със сено и слама и фураж ги хранехме. Покривахме разходите. Имаше храна за тях. Аз бях заангажиран най-много, защото аз съм най-голям, аз ще чистя оборите, аз ще ги храня, ще ора земята. Да се гледа добитък, човек става роб. Изкарвахме по някой лев, като впрягахме воловете в колите и с тях разкарвахме павета до София. Така си покривахме нуждите. Пет чифта волове се впрягаха в коли. Имахме 3 кобили.

После баща ми стана надзирател в кариерата. А другите работеха, изкарваха и правеха паветата. Тогава с тях се застилаха улиците на София и се правеха големите пътища. Баща ми имаше заплата, но дечурлигата пораснаха и тръгнаха на училище в София. И за тях трябваха пари. Та, живеехме в голяма мизерия. Голямата ми сестра беше отличничка в прогимназията, но в последната година се скараха с баща ми - той искаше тя да учи в гимназия, а тя искаше да учи в училище за готвачки. Скараха се, и тя се отказа да учи по- нататък. Казваше се Сийка - това е най-голямата ми сестра. След това съм аз - Сава, после - Лозан, Вера, Валентина, Елена, Димитър. Седем живи деца - седем гърла, които трябваше да се чуват, да се гледат, да се хранят, обличат и учат. Голямо нещо.