9. «ЩЕ ТИ ОДЕРАТ КОЖАТА ЖИВ»

След това аз се приготвих да си тръгвам и да си взема довиждане. А той ми вика:

- Не, не, чакай! Дайте ми едно столче!

Дадоха Му едно столче и седна до колонката отпред на балкона и аз стоя до него. Беше замислен и така правеше: сложи Си свитите юмруци един върху друг и духаше върху тях. Защо духаше, не знам. Духаше не да се сгрее, защото беше лято, беше топло. Духаше за нещо друго. Аз не зная, Той си знае и е замислен, свил вежди и не мърда. Седя около 15 минути, после отпусна ръцете и първата Му дума беше, все едно ми е видял целия ми живот как ще протече. И веднага ми каза:

- Ако останеш тука, ще ти одерат кожата жив.

Значи, ако остана в с. Мърчаево, жив ще ме одерат. Искаше да каже, че както имам у дома книгата «Вечното Благо», то с това Вечно Благо, което е у мен, ще ме одерат, за да ми вземат не кожата, а искат Вечното Благо, което съм съградил у мен. После ми каза:

- Ти с това Вечно благо, което си получил там, ако останеш там, ще ти одерат кожата.

А пък аз от 13-ата си година останах на поправителен за IV клас за гимназията. А защо? Връщам се от училището и веднага започвам работа с добитъка, не мога да видя книга от умора. Те гледаха, родителите ми, стопанството да върви. А за него трябваше не хора, не слуги, а роби.