1. Добри съграждани и случайни гости, другарко или другарю,

Ако не сте получили малката брошурка «Хълмовете на Пловдив», помолете зъболекаря Михаил Стоицев, той ще Ви я даде безплатно.

Вие знаете, че ние, хората, освен от храна и вода, най-вече гражданите, се нуждаем и от по-чист въздух и слънчева светлина. Бунарджикът, наречен сега «Хълм на освободителите», Сахат-тепе, наречен «Васил Коларов», Джендем-тепе - «Хълм на младежта» и останалите тепета са природни неоценими богатства за Пловдив и ние трябва да ги използуваме! Те са отдушник за всяка човешка душа, когато излезе да се порадва на слънчевата светлина, на чистия въздух, на хуба­вата природа, за да забрави поне временно ежедневните тягости на живота.

Благословени да са тия, които са взели, вземат и ще вземат участие в разхубавяването и пазенето на тези височини, които се обръщат вече в народни паркове.

Какво остава на нас, гражданите, и на случайните гости?

Преди всичко да се радваме и да благодарим, че природата е създала тия хълмове. Освен това обаче ние, които използуваме тези блага, като разумни хора имаме и известни задължения.

Кои са те?

1. Да пазим посадените дръвчета от повреда.

2. Да пазим големите дървета и да не ги чупим.

3. Да пазим всяко цветенце. Да не го късаме, защото дава ухание за наше­то здраве.

4. Да пазим и да не тъпчем посетите фигури с трева.

5. Да пазим чисти високите места от книги и смет.

6. Да пазим от замърсяване всяко кътче, особено сега, когато има постро­ени модерни писоари.

За да се използуват пък и другите блага, които природата ни дава - чист въздух и светлина, нека всички, а особено по-слабите и нежни граждани, да изли­зат сутрин по-рано на разходка из тези височини. А с дълбоките дишания, малко гимнастика и песни ще възприемат енергиите, които ни се пращат от Твореца чрез слънцето.

Пловдив, 22 март 1956 год.

Група граждани