VIII. ХЪЛМОВЕТЕ НА ПЛОВДИВ

22 март 1956 г.

Михаил А. Стоицев, зъболекар

С величествените каменни грамади, които успокояващата се земна кора с последна въздишка е изригнала при бреговете на Марица сред златното тракий­ско поле, самата природа е оставила завет: «Тук ще се издигне голям и красив град, който ще пребъде във вековете.»

И наистина, археологическите разкопки доказаха, че още от предистори- ческо време на и около хълмовете на Пловдив всякога са живели хора, а след това през всички епохи се е издигал град, за красотата на който древните пъте­шественици говорят с възхищение. Тази красота на Пловдив се дължи главно на неговите хълмове, а не само на среброструйната Марица. И други градове има около нея, и други градове са разположени на големи реки, но Пловдив и негови­ят кръгозор са вдъхновили народния поет Иван Вазов й за тях и поради тях той е писал:

От тези скали гигантски
пред моя смаян взор
разстила се простор
от гледки великански
и безконечний хор
на Алпите балкански

Какви прекрасни гледки,
какви картини редки,
какъв безкраен шир
от нови небосклони,
в които мечтата гони
вълшебен някой мир!

Тези хълмове са не само най-голямото украшение, но те са и предимство на Пловдив. Те задължават всички нас пред природата, пред народа и пред чо­вечеството да ги пазим, украсяваме, залесяваме и да не ги рушим. Защото всич­ко може да се сътвори и създаде от човешката ръка, но не и планина, не и чудни­те сиенитови дипли и вълни, с вулканичен устрем издигащи се сред равното по­ле.

Дълбока благодарност на гражданите и на външните посетители заслужа­ва Градският народен съвет за грижите, които полага за благоустрояването и залесяването на хълмовете, и тази благодарност най-добре ще изразим, като не чупим клоните на дърветата, не късаме цветята, не рушим стъпалата, скамейки­те и оградите, като бдим с любов над тези гигантски вентилатори и охладители на нашия горещ град и като култивираме подобно отношение във всички подраства­щи поколения.

Тези хълмове обаче са и една природна лечебница за онези граждани, които са телесно слаби, нервно разстроени, с леко разстроени сърца, с начално кръвно налягане и други започващи смущения на здравето, които изискват само леко усилие, нежно засилване на дишането и кръвообращението, за да изчезнат. Хълмовете на Пловдив са един леко достъпен и безплатен планински курорт сред града, в който всеки неразположен човек, без разноски и откъсване от работа, може да общува с природата и с нейните лечебни влияния; да се изкачва само за няколко минути високо над всекидневието и да освежи душата си, като хвърли нашироко поглед към тоя «... простор от гледки великански ...», който се открива от пловдивските хълмове.

През всеки сезон на годината, ако жертвуваме сутрин половин-един час от времето си, като си лягаме по-рано и ставаме по-рано, ние ще изпълваме себе си с бодрост, жизнерадост и сила; ще преодоляваме грижи и недоволства; ще осве­жаваме своя устрем към работа и ще се самолекуваме незабелязано. Особено благоприятно влияе излизането сутрин, преди изгрев слънце, защото слънчевите лъчи, макар и още необхванали небето, влияят на симпатичната нервна система, на психологическото ни състояние, като ни ободряват и освежават. При самия изгрев те действуват на централната нервна система и засилват нашата мисъл. Към девет часа те действуват на храносмилателната ни система, а след това влиянието им постепенно намалява.

Лечебното влияние на слънчевите видими и невидими лъчи всеки ден пос­тепенно се засилва от 22 март - деня на пролетното равноденствие, до 22 юни, а след това, въпреки големите горещини, постепенно намалява, макар че се за­пазва и в останалото време на годината.

Затова всички слаби, болнави и разстроени граждани нека обърнат внима­ние на природната лечебница на пловдивските хълмове. Нека се отправят всяка сутрин за здраве и бодрост към тях. Простото ранно пробуждане, движение и изкачване нависоко ще ги преобрази, а ако добавят и някоя гимнастика - ще ги излекува и укрепи. И сега се срещат отделни лица, които оползотворяват пре­димството си да живеят в Пловдив и при прекрасните му хълмове, но това може и трябва да стане масово явление. Не само отделни разумни ученици и младежи да играят, тичат и учат уроците там, но трябва цялата младеж да напусне задуш­ните и шумни улици и булеварди, където диша прах, бензинови и други изпаре­ния, и да се разхожда и изкачва нависоко, да хвърля поглед нашироко, към оне­зи «прекрасни гледки», «картини редки» и «безкраен шир», които са пълнили с възторг великото сърце на народния поет и от които ще почерпят бодрост и жиз­нерадост, за да строят светлото бъдеще на нашата скъпа родина.

Природата близо до нас ни предлага щедро своята оздравителна сила и красота. Граждани и гости на Пловдив, защо да отминаваме като слепи нейната протегната майчинска ръка?

Добри другарки и другари, сестри и братя,

Вие ще прочетете брошурката за хълмовете.

Тези от вас, които са слабички, неврастеници, с кръвно налягане, а особе­но с по-слаби сърдечни разстройства, разумно и полезно е:

1. При изкачване на по-високи места да се движат по-бавно, да свиват краката в коленете си, за да се движи венозната кръв с отровите по-лесно през ставите към сърцето и белите дробове.

2. На всеки 40-50 метра да се спират една-две минути, да вдишват и из­дишват по-дълбоко няколко пъти.

Дишането е животът! То засилва и мисълта!

3. При изкачване докъдето може, да се спират, подишат няколко пъти дъл­боко. След това направете и каквато гимнастика знаете, за да се раздвижи по- добре кръвта. Попейте си малко, макар и с тананикане, без да се стеснявате от никого.

4. Ако желаете по-сигурни резултати, стремете се да излизате преди из­грев слънце. То ни носи живот!

Това е полезно и за здравето.

22 март 1956 г. /

Доставя се от автора:

ул. Болярска 16.