42. ЧОВЕШКАТА ДУША, КОЯТО РАЗЦЪФТЯ В 13-ТИЯ КРЪГ НА АДА
Имаше един помак, казваше се Реджеб и бе политически затворник, защото беше бунтувал помаците. Бяха го изпратили при мен в килията. Беше смазан като човек от следствието. За два месеца след свършване на следствието аз му върнах духа изгубен по време, на следствието. Пях му от песните на Учителя, говорих му за Бога, разказах му за света на светиите. А колко приказки му разказах за Аллах и бедуините. Аз знаех десетки арабски приказки. Реждеб направо се възстанови и възкръсна духом. Пред себе си видях как разцъфна една човешка душа, която възстанови връзката си с Бога. Премина процеса и присъдата му беше - разстрел. Преди да се разделим Реджеб ми каза: „Бай Борисе, да можеш да дойдеш в джамията на село и така да ни поговориш на всички както говори тук на мен!" Разделихме се с прегръдка. Той знаеше, че го извеждат на разстрел. Аз също знаех. Той си замина усмихнат с вдигната глава, защото вече знаеше и усещаше, че човешката душа е безсмъртна. Аз му помогнах да възстанови връзката си с Бога. Бог за него беше Аллах. Аз знаех до сега на теория, че когато човек е свързан с Бога, то може да отиде на смърт с песен както са правили първите християни, когато римляните са ги хвърляли на лъвовете. Но сега се убедих наяве, че това е възможно. Реджеб ми го показа наяве. Видях и тук ръката на ангела Господен, който възстанови връзката на един човек с Бога, който по различни причини я бе загубил. Връзката бе възстановена и той усмихнат отиде на своето лобно място. Там го очакваше присъдата - смърт чрез разстрел.
