Следствието продължаваше много трудно и мъчително за мен. На него няма да се спирам. Ако след години се отворят архивите и се намери някой да проучи тези разпити на следствието тогава ще разберете всичко. Обвиняваха ме в присвояване на пари, на злато. Трябваше да се докажат тези неща. И тук те не можеха да доказват нищо, защото фактите говореха, че други бяха крали и то тези с помощта, на които те искаха да ликвидират Братството. Аз бях болен, силите ми намаляваха, не можех да се движа, но знаех, че трябва да издържа, защото знаех, че имах помощта на Учителя. И тя дойде видима. Една сутрин когато станах видях образа на Учителя като фотография във вид на светлина на стената срещу мен. Този образ на Учителя и тази светлина на стената се запази цели 40 дни през време на следствието. Всеки ден тя - светлината светеша в полумрачната килия и всяка нощ тя светеше там на стената закрепена, зафиксирана като голям портрет - един на един метър. Аз само благодарех шепнешком. Когато ме изкарваха от килията и когато ме въвеждаха надзирателите на затвора не виждаха нищо. Значи те не я забелязваха. Но моите очи бяха отворени и аз я виждах ежедневно, ежечасно, ежеминутно. Разбрах, видях и се убедих, че Учителят е тук при мене и ми помага. А щом Учителят е тук, щом е при мен в ада, то ще се разрушат стените адови както през времето на Христа, когато мина през ада след смъртта си на Голгота и освободи от там всички затворници. Трябваше да дойде това време, когато веригите на Петър в тъмницата на Римската империя да бъдат свалени от ангела Господен със Сила и Мощ. Трябваше да се чака.
