В следствения отдел на затвора в София язвата ми се обади отново и се обостри. Аз не можех да се храня, не можех да поемам нито храна, нито течности. Повръщах непрекъснато. Отслабнах. Храната, която ми носеше Мария се връщаше непокътната обратно. Следователят знаеше, че аз боледувам както и онези около него, но нищо не направиха. Оставяха ме така както съм. Очакваха това физическо страдание да сломи духът ми. На следващият разпит на следователя му казах: „Вижте какво, аз не съм добре, имам болна язва и ако искате да ви свърша някаква работа то трябва да ме лекувате, защото няма да мога да издържа дълго. Ще си замина и край с вашите следствия. А като дух не мога да дойде пред вас, за да ме разпитвате." Следователят се усмихна така радостен като че беше спечелил най-важната битка. Чудих се защо ли се радва. От злоба ли? От превъзходство на положението си или за него друго? Но на следващия ден ме прехвърлиха в най-строгия сектор на затвора. Никола Антов имаше някакъв приятел там като началник и беше им говорил, че аз съм престъпник и много опасен човек и затова те взеха решение да вземат такива мерки срещу мен. Там където ме изпратиха, там държаха убийците и престъпниците. След един два дни дойде 1 май, а това бе един голям празник на комунистическата власт. Към 10 часа сутринта се чу как един минава, отваря килия след килия и пак я затваря. Дойдоха пред моята килия, отвориха, вътре влезна един военен с чин полковник и ми зададе следния въпрос: „Имате ли нужда от нещо?" Аз едвам се изправих и казах: „Ще може ли да ми се дава сутр5ин и вечер по един термос с гореща вода за пиене, защото страдам от язва и не мога да се храня." Полковникът се обърна към дежурния офицер на затвора и му нареди: „Запишете в тефтера - термос с гореща вода два пъти на ден." И се подписа под нареждането. Нямаше как - трябваше да изпълнят нареждането. Купиха термос от моите пари, които бях оставил на гардероба и наистина започнаха да ми носят топла вода в термоса по два пъти на ден. Това ме спаси. Наистина разбрах, че ангели Божий слизат в ада. По-голям ад от този не можеше и да се измисли за мен. Ангелът отгоре бе изпратен, той беше влезнал в полковника и този ангел го докара и накара да премине на обиколка в затвора, да чуе моето желание и да го изпълни. Повтарям: този термус с топла вода ме спаси. Интересното бе, че на никой не му направи впечатление както на следователите така и на управителите на затвора, че това е една голяма придобивка за мен. Те знаеха, че не ям, че повръщам, бяха видели това и за това ме оставиха да пия топла вода. Според тях да пие човек топла вода през цялото време в затвора е цяло мъчение. Затова ме оставиха с това мъчение, което бе спасително за мене. Поемах течности и полека лека се стабилизирах. Видях нагледно как Божии служители се изпращат и в ада, за да изпълнят волята на Бога.
