За пролетта на 1999 г. отидохме на Мусала група, в която беше Емилия Марева и Валентина Кюприйска, която живя в нас 6 месеца. След житният режим през февруари тя го повтаря и през март и си носеше жито, за да довърши режима на Мусала. Беше слаба и бавно ходеше. След Палеца едва ходеше, стана и лошо от липса на вода и умора и припадна. Разтрих я, дойде в съзнание, хванах я за ръка и я водих до Заслона Еверест, като и придавах енергия. В заслона поръчах чай и и дадох да изпие 16 чая и тя дойде на себе си. Липсата на вода в организма води до липса на сили. На другият ден отлично се изкачи на Мусала, където посрещнахме пролетта и се върнахме в София.
За 22 юни 1999 г. отидохме на Мусала. Павел работеше с кола, в която бяхме Елена, Емилия, Валентина, Павел и аз. В другата кола Николай, Албена и Мариана Видрарска. Тя страдаше от задух, понеже много пушила в миналото, и чистият планински въздух предизвикваше кашлица и силен задух. Нямаше лифт и доста трудно се качихме до хижата. Често спираше и вървеше бавно. Доста бавно и мъчно се качихме на върхът. Тя беше идвала на с. Мърчаево да ни помага - да копаем картофите и припадна. Разтрих я и дойде на себе си. Посрещнахме идването на лятото, което беше към 17 часа и веднага тръгнахме надолу, за да стигнем Боровец в по-светло, понеже имаше доста сняг по пътя. Слязохме на заслон Хималай, пихме чай и тръгнахме. Мариана припадна и мъчно я върнах. Хванах я за ръка, а краката и стъпваха като в паници. От другата страна я хвана и Павел, и така почти я влачехме по снега. След 20 часа стигнахме Боровец. Казах на Албена какво да направи и на другия ден Мариана беше добре. Прибрахме се благополучно в дома.
За пролетта на 2000 година отидохме на Мусала група с Елена, Валентина, Емилия и аз. Като се качвахме при - 25 градуса студ, на последната, най-стръмна част, Валентина се хлъзна и падна с главата надолу върху камък над малката пропаст там. Свалих раницата и я издърпах, изправих и продължихме по фирновият сняг, станал на лед. Бяхме изтръпнали от грозната картина, която видяхме и от смъртната опасност, от която се избави Валентина. Посрещнахме добре пролетта и на връщане, като слязохме от въжето, аз паднах по очи - да не отивам.
Тази 2000 година ме предупредиха на езерата - имаше опасност за живота ми. Аз послушах - имаше много дъжд и борците не можаха да направят злото на Братството, което бяха намислили.
За 22 септември 2000 г. есента отидохме на Мусала - Емилия, Валентина и аз. Емилия не беше психически добре и аз и казах да дойде на Мусала, за да оздравее. Качихме се с лифта до Ястребец и минахме по пътя за Мусала през Маркуджиците: Незнайният връх, Алековия и Безименният. На Алековия се разделихме. Емилия мина през полянките от изток на върха, а аз отидох при Валентина и минахме по стръмното - самия връх и слязохме надолу. Емилия я нямаше и седнахме да починем. Казах на Валентина да седи и аз ще отида да я посрещна, но я беше страх и тръгна с мене. Точно оттам, където се насочих, се появи Емилия. Събрахме се и пак тръгнахме заедно. Трябваше да посрещнем равноденствието в 15 часа, и с Валентина тръгнахме напред - Емилия остана назад
1 километър. Казах на Валентина, че тя не отстъпва и ще дойде. На върхът намерихме голяма група приятели и заедно посрещнахме есента. Емилия се оправи - стана бодра и започна бързо да се движи, а от психическото и разстройство и помен нямаше.
За 21.07.2001 г. отидохме на Мусала с близначките от Поморие - Румяна и Радостина. Преспахме на метеорологичната станция и на другият ден посетихме Олтаря - езеро над двете Маричини езера, Там направихме упражнение за идването на Духът в нас. Имаше голямо присъствие на същества предимно от Сириус. Като се връщахме по баира към туристическата пътека, Емилия вървеше най-отзад, в дясно. Отгоре изхвръкна камък, който отиваше право в главата на Емилия. Извиках и да се наведе и камъка профуча над главата и. На Елена и стана много лошо на стомаха. На върхът в стаята я разтривах, но хълцането и оригванията и не преставаха. Сестрите донесоха сняг да я охладя - и това не помогна. Тогава я накарах да се обърне на гръб, да разтвори двете си ръце настрани и легнах отгоре и, и поех болезненото и състояние. След пет минути беше напълно здрава, без оригвания и хълцания. Слязохме добре и се прибрахме по домовете си.
