При друго посещение на връх Мусала през зимата бях сам и един голям козел застана до мен и стоя доста време, докато се молих, без да се плаши. На връщане от върха, под заслона, едно голямо стадо от кози застана над мен до пътеката и ме гледаше учудено, без да бяха. По това време малко хора посещаваха Мусала. Аз продължих пътя си надолу, а те се качиха към Иречек, където имат най- хубави естествени условия за своето развитие.
За 20 декември 1987 г. тръгнахме за Мусала с Елена, Павел и Соня Иванова. В Боровец се качихме на лифта и бързо стигнахме до хижа „Ястребец". Имаше гъста мъгла и валеше слаб сняг. Освен нас, с лифта дойде и хижарката със своя малък син и ние се събрахме и заедно потеглихме по зимния път към хижата. Бурята се усили и след третия влек видимостта стана до един метър. Водеше ни хижарката, но скоро обърка пътя и аз предложих аз да водя групата. По интуиция намерих стълбовете и бавно във виелицата, късно следобед се озовахме на дървената хижа. Тя беше пълна с туристи, които стояха прави в приемната, Нямаше места за спане. Хижарката от благодарност към нас, че благополучно стигнахме хижата , ни даде най-топлата стая до печката. Соня взе Павел и стопли премръзналите му ръце, като ги сложи в пазвата си. Преспахме добре, но на сутринта продължаваше да вали едър мокър сняг, който се беше натрупал повече от 1 метър.
Отказахме да се качваме на Мусала и се върнахме в Боровец и София. Имам само два случая да не мога да се кача на върха поради лошо време.
