През 1977 г. заведохме Павел Светославов на връх Мусала. Тогава той беше на 2 години. Не искаше да ходи и ние постоянно му давахме фъстъци. Уморени, стигнахме до подножието на Мусала, при въжето. Тогава той се затича нагоре, по лятната пътека, и ние едва го стигнахме и заедно се качихме на върха. Времето беше хубаво, тихо и топло.
Друг път на заслона ни хвана силна буря и сутринта със съпругата ми Елена тръгнахме за върха, като оставихме сина ни Павел, Кирил Господинов, Гергана и децата им да спят в заслона. По едно време Павел се събужда, вижда, че ни няма, нахлузва на бос крак обувките и пристигна на наблюдателницата с изстинали крака. Свалихме от нашите чорапи, обухме го и го затоплихме.
Една година посетих Мусала за Нова година. Хижата беше пълна с хора и до късно пяха и се веселиха. Аз не издържах, станах и тръгнах за върха. Успях да стигна навреме, преди изгрева. Зората беше чудно оцветена с виолетов цвят. Прехвърчаха снежинки и слънцето изгря виолетово. Това е вторият случай, при който видях слънцето да изгрява виолетово.
През 1974 г. със сестра Елена посетихме връх Мусала. Преспахме на хижата и сутринта посрещнахме изгрева. Закусихме, починахме и се върнахме на хижата, за да слизаме надолу. Там заварихме двама овчари, донесли мляко на хижарката, които се оплакаха, че мечка стръвница изяла няколко от агнетата им.
Следобед с Елена тръгнахме по пътеката за Ситняково, понеже там работеше лифтът. Минахме по пътеката край Дено, завихме покрай Чадър тепе и някъде по средата от северната страна на върха срещнахме една голяма мечка на 30-40 метра от нас. Елена беше бременна с Павел и аз, за да не се уплаши, и казах: „Еленка, един кон се е заблудил в планината." А тя ми отговори: „Това не е никакъв кон, а една голяма мечка." Мечката ни забеляза и веднага зави надясно по баира, като чупеше клека. Пътят беше свободен и ние продължихме надолу, към Боровец. Понеже Елена не се уплаши от мечката, Павел като порасна, стана много безстрашен. Бяхме отишли на село при едни познати, които имали много лошо куче и само чорбаджията смеел да ходи при него. Ние не знаехме това нещо, а Павел се изплъзна от нас и отишъл до кучето и започнал да го гали. Господарят му се ужаси, като видя детето при кучето, но не се случи нищо лошо.
Една година се качвахме на Мусала с приятели от Димитровград. Когато стигнахме края на въжето, спряхме да починем и отправяхме погледите си към Скакавците. На небето се очертаваше едно голямо бяло знаме, около което имаше същества.
