13. Подпечатване на туристически книжки на връх Мусала
На 5 май 1972 г. Елена Симеонова, сестра ми Величка и аз тръгнахме за Мусала. По пътя от Боровец нагоре снегът по пътеката беше 30-40 см. и вървяхме леко. Скоро ни настигна една голяма група ентусиазирани курсанти млади хора по къси гащета и гуменки, водени от екскурзовод на име Светла. Това бяха курсанти от Техникума по обществено хранене - Бургас, и идваха от морето, където е много топло, без да подозират какво е времето на Мусала. Отиваха на върха, за да подпечатат туристическите си книжки. Те вървяха бързо и ни задминаха, но скоро снегът увеличи дълбочината си и като минахме Петровото мостче и тръгнахме по Голготата, снегът беше над 2 метра и покрил стълбовете и клека. Най-малкото отклонение от пътеката, по която са минавали преди - сега засипана със сняг, сбъркалия веднага пропада до врата в снега. Доста време ни отнемаше, докато го извадим. Много трудни бяха няколкото по-пълни ученици, които постоянно пропадаха в снега.
Аз минах отпред и им предложих да очертавам пътеката, като им наредих точно да вървят по моите стъпки. Така по-лесно и безболезнено стигнахме хижа „Мусала".
Там починахме и ръководителката Светла дойде при мен и ме помоли да ги заведа до върха на другия ден. Аз и отговорих: Ако времето позволи. Сутринта валеше сняг и гъста мъгла покриваше планината. Пред хижата снегът беше изчистен и за да влезеш в нея, трябваше да слезеш по отвесния сняг от 2 метра, който я обикаляше отвсякъде. Нагоре снегът беше над 3 метра. Няколко пъти бургазлиите идваха при мене да тръгнем нагоре. Към 10 часа ми казаха, че можем да тръгнем и аз, Елена и Величка, без да се обадим на учениците тръгнахме. Когато стигнахме до Палеца, чухме силен вик от хижата - младежите бяха забелязали стъпките ни и веднага бяха тръгнали по тях. Настигнаха ни и заедно продължихме нагоре.
Вървяхме мълчаливо, защото снегът на няколко места се разпука и имаше опасност от лавини. Пробивахме път в сняг до гърдите, като постоянно първите се сменяха. Това мъчително изкачване продължи цели 8 часа. Когато стигнахме до въжето, извадих от раницата всички чорапи и ръкавици и ги раздадох на учениците, за да се качат по въжето. В 18 часа влязохме в хола на космичната станция, който беше затоплен, пихме чай, подпечатаха книжките си, отпочинахме малко и тръгнахме надолу. Младежите на бегом, за половин час, бяха на хижата. Бяха много доволни, че заедно се качихме на върха и подпечатахме книжките си. Те научиха един добър урок, че през пролетта понякога Рила е по-зимна, отколкото и през самата зима.
Друга година със сестра Елена отидохме на хижата, за да посрещнем на Мусала празника 22 юни. Сутринта в 3 часа времето беше бурно, със силна виелица и видимост 2 метра. Тръгнахме по зимната пътека, но не можехме да видим стълбовете. Скоро разбрахме, че сме се отклонили наляво по пътеката за Дено и Ситняково. Върнахме се обратно и тръгнахме вдясно по лятната пътека. Стигнахме на Мусала, където мъглата се разпръсна и видяхме слънцето. Времето стана топло и снегът започна да се топи.
