13. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНАТА 1914 ÷ 1918 Г.
ПРИЗВАНИЕТО: Беседа от Учителя, държана на З.ХІ.1918 г., София. - В: Дали може:
[Неделни беседи от Учителя.] София, 1942, стр. 342.
Излезте от своята черква и влезте в Божествената църква на Любовта, на Правдата, на Истината, на Добродетелта. С други думи казано: Престанете да мислите само за себе си. Мислете и за своите ближни. Само така ще се подобри положението на семействата, на обществата, на народите. Само така ще се подобри политическото положение на България. Всички хора - свещеници, учители, съдии, управници, майки и бащи - трябва да се молят за победа над злото. - На коя страна да бъдем? - На страната на Бога и на Христа. Аз съм вече на фронта. Извадил съм меча си и воювам. Ако всички хора воюват против злото, първо в себе си, а после - вън от тях, светът лесно ще се оправи. Велико е бъдещето на човечеството. - Какво ще стане с България? - Не мислете за това. Работите на България са оправени, но вашите не са оправени.
Желая вашите работи да се оправят по всички Божествени правила. Желая всички да бъдете здрави, бодри, весели и дето се срещате, да се познаете. Няма по-велико нещо от това, да се познаваме като братя. Това проповядва Христос.
Желая на всички да бъдете сиромаси, хроми, клосни, слепи, за да сте от призваните. Христос ще изпрати слугата Си, да ви покани на голямата вечеря. Бог да ви благослови и да бъде с вас сега и всякога, и през всичките векове!
