33. ЗАЩО НЯМАМЕ НАШАТА ЛИСТА ЗА ИЗБОРИТЕ (бр. 8, 20.VІ.1931 г.)
(В. „Ратник на свободата”, бр. 8, 20.VІ.1931 г., София, стр. 1)
Вече девет години Ратниците работят между народа. Плодовете не са големи, но са достатъчни за времето, мястото и почвата, в която се работи. Лесно се събаря, но трудно гради.
На втората година още от своето съществуване организацията ни трябваше да понесе суровите наредби на тогавашната полиция: прибраната редакционна архива и досега е там. И въпреки това вестникът пак си излиза и числото на Ратниците расте постоянно!
Три пъти нашата организация поиска да зарегистрира цвят. Миналата година й се отказа... защото се свършили (?!) цветовете; сега пък - защото братството не можело да служи за програма на една политическа партия! Навярно омразата, убийствата, лъжата, измамата по-подхождат като фактически програми...
Три години излиза вестникът ни. Съдържанието му е пред очите на всички, които знаят да четат и разбират това, което четат.
Изглежда не всички у нас имат тая възможност.
Съдът, въпреки вестника ни, който има политическо съдържание, въпреки устава ни, в който още в първия член е казано: „Политико-Обществена Организация”, упорито ни твърдяха, че сме били „Благотворителна Организация”, затова не можем да имаме цвят!
И то, когато вече имаме „Ратници на Свободата” кметове и общински съветници, удостоверено с официални протоколи!
Трябваше да се съгласим с почитаемия съд, да признаем, че има право - и да направим и нему веднага едно благодеяние: да не наречем постъпката му с ония истински имена, които заслужава...
Това ще стори на времето си историята. По закон се изискваше регистрация на цвят. Срещу нас се упражнява санкция.
Но ний знаем от историята и миналото, че Новото никоза не е прието от старото - инак то нямаше да бъде ново!
Ний също така знаем, че не са писаните закони, калъпени от хора, които и за безделието си получаваха шепи пари тогава, когато народът им, когото уж представляваха, нямаше и два лева кибрит да си купи; хора, които сами бяха плюли на Конституцията и получаваха заплати вместо дневни - че не са техните закони, които дават санкция на събитията в живота, защото ако беше така, нямаше да има никакви престъпници - нали законите им са забранили всякакво престъпление!
Не, ний, Ратниците, знаем, че има нещо по-велико, което регистрира хората и събитията - това е самият живот!
Това е Истината, на която служи безкористно Ратникът!
Това е обичта, това е примерът на Христовия живот, който трябва да легне като основа в нашия частен и обществен живот.
Красивите думи и хитроумни професорски обяснения защо се обърнала колата и защо това и онова, необходимо за народа, не успели да направят в миналото, но в бъдещето щели да се помъчат... никого не ползува. Делата са достатъчни, за да няма нужда от толкова дълги увъртания.
Ратниците знаят, че силата на един человек, на една организация се мери по преодолените препятствия; достойнствата на един характер се проявяват при изпитанията.
Ний днес сме на изпит и като хора, и като организация. Това не е за първи път, нито ще бъде за последен.
Да светиш в мрака, значи да предизвикаш героите на тъмнината.
Но ако някога устояхме по бойните фронтове срещу гранати и куршуми - и тука, на фронта срещу корупцията, лъжата и омразата, ще устоим още по-достойно.
С любов, труд и ред, с Истината и безкористието напред, Света и нас си ще обновим! Да живее България и нейните верни чада!
Гласувайте по съвест и разбирания за хора, а не за партии!
Спестявайте силите си, защото работата на Ратника не е само през изборите, като платените агитатори: Ратникът трябва да бъде винаги буден, винаги на своя обществен пост.
Той трябва винаги да бъде готов и буден да посрещне Новото, което не може никой да спре, защото самият живот го носи, а неправдите и насилията викат само по-скоро да дойде.
Да живее Нова България, да живеят всички носители на това Ново!
