12. ПАЗАРЛЪЦИ (г. III, бр. 3, 9.ІІ.1931 г.)
(В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 3, 9.ІІ.1931 г., София, стр. 1)
От известно време в София между фалиралите политически водачи се водят преговори...
Правят се пазарлъци, но не как да се помогне на народа, за който се сещат и ходят при него само кога избори наближат и данъци да вземат, а коя с коя партия да се сдружи, кой да бъде начело на „новата власт”, колко мандати, колко министерски кресла, колко околийски началници ще вземе всяка партия, като дойде на власт и правят и кроят пазарлъци за „кожуха на Ганьо”, тъй кат че всичко им в кърпа вързано, като че те са господари в тази страна, а не народът.
Някога по фронта ни се даваха заповеди. „Тази вечер ще идете в неприятелските окопи и ще ни доведете 1 ÷ 2 французи, сърби” и пр., и заповядват, като че ли ний ги имахме вързани ей-тъй на, както конете, магаретата в яхъра; и сега също тези господа си чертаят, пишат, кроят в удобните салони на София за сметка на Ганьо тез запушени, прихлупени къщурки из селата.
Досега тези пазарлъци ставаха в София, правиха се калпаци и дрехи в София за село, затова свършвахме все с катастрофи и кризи, безбройни кризи. Народът трябва да се организира около новото знаме на Ратниците на свободата и извика на тези, които досега го водеха: Стига, стига пазарлъци по София, ний тук, в селата и градовете, сами ще си намерим, изберем хората, които ще ни водят и следваме. Досега ний ви опитахме, управлявахте, правихте пазарлъци по един и няколко пъти и дадохте това, що имахте, и ви видяхме, сега ред е да видим нови хора, без пазарлъци за нашия кожух, а честно служене на народ и отечество, а не както досега - служене с народ и отечество.
Един
Ратник на свободата
