(В. „Ратник на свободата", бр. 12, 24.ІІІ.1930 г., София, стр. 1)
АндроЛулчев
„Злото носи в себе си условия за своето разрушение, а доброто - за своето преуспяване.”
Животът върви винаги напред. Лошото трае кратковременно. Доброто пуща корени и живее с векове.
Преди хиляди години хората са живели единично. Човек за човек бил звяр. Дойде семейството, а след него - селищата, които воюваха всеки ден помежду си.
Създаде се държава, управлявана от цар, който беше най-юначен и главен свещеник. Дотегна на Мойсей светската и духовна власт и отстъпи на брата си едната.
Царете бяха неограничени монарси. После неправдата на царете застави народа да поиска дял в управлението и дойдоха конституционните монархии. Паднаха едни след други царски тронове и монархиите бяха заместени с демократичните републики, социалистическите републики, а след това и с болшевишки. А като ехо на тях се явиха диктатури в Италия, Испания и др.
Вечният път за живите ще продължи... Вечен път е и търсенето на Бога.
Първият човек не Го е познавал, бил идолопоклонник.
Идва Старият завет, а след него дванадесет рибари разнесоха учението на Новия завет... Загинаха култури, пропаднаха империи, царства, силни царе и от някогашните могъщи
сатрапии, опрени върху оръжието, насилието и омразата, са останали тук-таме откъслеци, в които от време навреме някои учени се ровят и се мъчат чрез тях да надникнат в миналото...
А онова, що посяха дванадесетте дрипави, „прости”, неуки рибари, изникна, пусна корени, заживя и стана идеал на милиони носители на новото. Тези „завеяни”, „смахнати”, „вредни люде на държавата и народа” - първите ученици на Христа, гонени от официалните властници, преследвани от фарисеи и книжници, събиращи се из катакомби, колиби, без много блясък и често гладни, можаха да се наложат на официалната власт без пушки и топове.
Те носеха новото, а новото винаги надживява и побеждава старото. Те донесоха нов свят, нов живот, ново учение и със смели крачки, въпреки гоненията и преследванията вървяха из вечния път и успяха. Заместиха „око за око” и „зъб за зъб” с „Люби врага си, както любиш себе си”, „Не съди, защото ще бъдеш съден”.
България не прави изключение.
Някогашните наши прадеди езичници бяха покръстени и станаха християни.
Робът след 500-годишно робство получи църковна независимост, а след това - и политическа свобода.
Започна България да живее самостоятелно политически, финансово, духовно. Почнаха скоро борби политически и от някогашни две партии „млади и стари” - днес ги имаме, над десет, които водят борби помежду си, все за „доброто на народа”.
Лута се цар, питат се политици, държавници, управници и народ - питат се: накъде?
Стр. 165/1036
Търсят път, а забравят Вечния път - пътя на Обичта, Истината и Правдата. Правят закони след закони, от строги по-строги и обширни. Менят си фирмите, сключват заеми, правят бентове да спират новото, но въпреки всичко имаме финансов фалимент, духовна и политическа криза и народът губи вяра в своите водачи - сещат, че „нещо” им не стига, „нещо” им липсва, а това „нещо” е посятото от скромни работници из България. И то вече никне, расте и носи нов живот, ново поколение, нови идеали, нова България.
Ще паднат много маски, ще разбере народът, чеда настъпи мири правда за него, не трябват много закони, много затвори, полицаи, а само едно: да заживее всеки с мисълта, че трябва да тръгне по Вечния път с едни закони, казани още преди 2000 години: Обичай другия като себе си!
Да разберем, че всички сме халки от един синджир, деца на една майка - България и един баща
- Бог.
Етоний, Ратниците на Свободата, зовем да тръгне всичко, що е готово, из този път, за да
изградим утрешна нова България.
