39. ГОРЕ ГЛАВИТЕ! (бр. 11, 17.ІІІ.1930 г.)
(В. „Ратник на свободата”, бр. 11, 17.ІІІ.1930 г., София, стр. 1)
Андро Лулчев
Когато нощта превали, зора се зазори - слънце изгрява. Една култура залязва - друга започва.
Когато на един народ всички идеали, кумири бъдат разрушени, той други си намира - създава.
Днес много души се покрусиха от това, що става в Родината ни - и наведоха се глави и
занемяха уста! Партизанският бяс свободно се зашири из села и градове, кражби и рушвети станаха неща обикновени, а софийските тротоари всеки ден се багрят с кръв, със скъпа братска кръв, без да има една здрава ръка и една справедлива уста да извика: Докога и накъде!
Стига! ~и всеки на местото му да постави!
Други с девиз: по-малко труд, по-големи печалби; хляб и зрелища пръскат за гуляи и лудории милиони на вечер в самозабравила се София, а жени „порядъчни”, жени телата си продават за скъпи тоалети. Политици малки, големи - ловят се за косите - наричат се лъжци, взаимно обвиняват, забравили дълг към народ...
Гледа народът - и навежда глава - че вървим към пропаст, към страшните септемврийски дни 1918 г, към робство, както в миналото...
Всичко се руши, вяра убива - но това всичко е рушено от хората на старото - на лъжата, убийствата, разврата, кражбите, рушвета - и кат стара увехтяла сграда, бавно ще се сгромоляса под собствената си тежест.
Като стар прогнил дъб ще грохне днешна България, но когато нощ измине, зора се зазорява, слънце изгрява и нова България бавно се гради, кат млад дъб тя никне и расте.
Във всяко село и град, кат оазиси в пустиня, има добри християни; във всяко село и град има въздържатели, които не дават парите си гуляй и спирт; във всяко село и колиба има вегетарианци, които дори и животни не убиват; във всяко село и град има толстоисти, теософи, бели братя, ново общество, читалище, група „Григори Петров”, евангелисти, баптисти, Ратници на Свободата - десетки хиляди са те, хората на новото, които доброволно са си решили да служат и носят новото, отрекли от много „удоволствия” и приели, че един е наш баща - Бог и всички сме братя помежду си. Един е Неговият син - Исус Христос - и Неговите заповеди прилагат, изпълняват, не правят това, което не искат да им се прави.
Ето, тези хора на новото се организират в политико-обществена организация „Ратници на свободата”, които ратуват за нова утрешна България, чрез бързи реформи и справедливи закони да даде път на новото, в която Христовите принципи ще се заживеят във всички души, най-напред в управниците - водачите, и всеки ще се постави на мястото му...
Сред това общо обезверение, изгубване вяра и идеали, което цари в народа, ний-хората на новото време и нова България, всеки ден се увеличаваме, И нова България иде.
Една страница от историята на България се написа: с войни, убийства, кражби, рушвети, партизанщини, преследвания, „опит за бягство”, „изчезнал безследно”, катастрофи - стара България.
Друга нова почва да се пише: със свобода, братство, мир между всички, неравенство, права на жените, грижи за бедните, прокудени от родни огнища. Човещина към всичко живо.
Горе главите!
Всяко начало си има край, всеки край - начало.
Дошел е денят да замре старото и новото да изгрее.
Откъснете се от старото, за да не идете в архивите и доведете нови катастрофи.
Подкрепете новото, за което хората на новото и Ратниците на Свободата работят.
Когато нощта превали, зора се зазорява, слънце изгрява.
Будни да бъдем!