НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

40. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 11, 17.ІІІ.1930 г.)

ТОМ 21
Алтернативен линк

40. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 11, 17.ІІІ.1930 г.)


(В. „Ратник на свободата”, бр. 11, 17.ІІІ.1930 г., София, стр. 2)


„Ако не сте готови да разберете новите схващания, ще

станете нещастни.
Ако дойде изобилието и вие не сте си приготвили съдове да

го приберете, то ще си замине.”

Драги братя,

На панаира често сте виждали да се борят пехливани - ту един надвива, ту друг, а вие седите и гледате - гледате, ама който и да надвие, наистина или на шега (че понякога се и уйдурдисват, уж че се борят!...) все вие плащате за представлението.

Хасан ли е надвил или Осман - вие все сте платили; все като се върнете вкъщи, ако е сварен, боб ще ядете; ако нямате дърва - ще ви е студено; ако ви е разграден дворът - пак ще си е разграден...

Та, от вас - гледането и плащането, а от пехливаните – борбата - понякога престорена - тъй за тонковците - да гледат и да плащат, а те отначало още знаят кой ще падне сега, кой - другия път, защото ортаци са...

Така и в нашия политически живот. Борят се нашите политически пехливани, все бабаити, все честни хора, все за добро на България... Растат къщите в София и другаде, растат милионите на частните чужди и наши - със стотици веч все напълно внесени - (а отгде се вземат - историята мълчи!). Растат и дълговете на България, растат кризите, расте сиромашията за тия, които нямат, а за пехливаните всичко си е наред - и къщите, и милиони, и автомобилите...

Но има и Божи закон освен човешкия - а той казва: наследникът на сиромашията е богатството; и където е било богатството - ще дойде сиромашията. Но човекът, истинският човек, е по-горе от сиромашията и от богатството.

Парите винаги могат да дойдат като следствие на разумния живот - но не са те, която могат да направят живота разумен - инак не бихме имали оскотели богаташи. Истинският смисъл на живота е в работата - то е най-възвишеното на земята. И човек, който не работи, нищо не може да разбере от живота. Но работа - а не мъчение, което създава инвалиди, и не труд, който създава недоволници, а работа, която прави хората здрави, жизнерадостни, хора на прогреса, на възвишеното, на благородното.

Но ще питате, как ще работите?

Питате ли как да обичате Любимата си, или как да ядете, когато сте гладни и или какво?

Писмото си няма да свърша - но вие мислете върху това повечко - и помнете, че грънчарят
гърнета прави - но той сам гърне не е. И ножаря ножове прави, но сам той нож не е.


Помнете също, че животът, който Бог е вложил в нас, никой няма право да го отнеме.


С братски привет: Любомир



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ