67. КРИЗАТА (бр. 24, 18.VІІІ,1924 г.)
(В. „Ратник на свободата”, бр. 24, 18.VІІІ,1924 г., София, стр. 1)
Нашите големи капацитети по политическа икономия и големите ни политически въжеиграчи не можаха да разберат от освобождението досега, че България по този път, по който е вървяла и върви, няма да се оправи. Те се мъчат чрез разни печатани програми да донесат „благо на народа”, но всъщност кризата от година на година се чувства все по-силно и по-силно.
Ний всички треперим пред утрешния ден и не знаем що може да ни донесе.
Несъмнено този страх от неизвестност се чувства най-много от най-горните пластове, защото те знаят, че винаги гръмотевиците падат на най-високите дървета, а над България се е надвесил черен облак, и колкото дните вървят, толкова повече облакът става по-тъмен и по-голям.
Ето защо са тези всички мерки, закони и закончета за защита на държавата и пр. и пр., но въпреки всичко кризата се чувства и се живее.
Криза има в чиновнишките среди. Криза има в работнишките маси. Такава чувства селянинът, наематели, собственици, дребни търговци. Криза чувствуват пенсионери, криза политическа и икономическа. Всички викат за помощ, но има шепа охолници, които не признават ни държава, ни отечество, които викат зрелища, пари, пари.
Немотия вилнее в голямата част от народа, но никой не обръща внимание. Не мислят ли отговорните фактори в тази страна, че далеч не се отива по този път?
България е един човешки организъм. Щом краката или ръцете боледуват, то се нарушава цялата хармония и не може да има правилен живот.
Днес управляват генерали, професори, т. е. умът, както те се наричат често - главата, краката, стомахът са отслабнали.
Бюджетът - стомахът няма нищо, освен шарени книжки, той едва се поддържа.
Закони за защита на държавата и маса други напоследък закони спъват за правилното развитие на нацията ни.
От бездействие се парапизирват органите на човешкото тяло. Краката и ръцете са парализирани, при такива обстоятелства ще може ли да имаме здраво тяло? Ще ли може да носят краката главата, която всичко прибира за тяхна сметка за себе си?
Не ще ли един ден кризата да се усили и както в човека, така и в България, се свърши с крах? Защото тези кризи, които ги преживяваме, и егоизмът на интелигентните ще доведат народа ни до изтощение и ще свърши с гибела на Отечеството ни. Както в човешкото тяло умът не задържа всичко за себе си, нито сърцето задържа всичката кръв за себе си, а я праща по всичките части на тялото равно, според нуждите, и задържа само толкова, колкото му е необходимо да поддържа живота си, така и нашите управници и икономици трябва да разберат и се вгледат добре в своето тяло и да вземат поуки и не създадат закони и закончета за защита на шепа хора и облагодетелствуват свои партизани, а да създадат закони за цял народ, без разлика на наши и ваши, и тогава кризата ще изчезне тъй, както изчезва такава в здраво човешко тяло, когато между отделните части има пълна хармония.
Андро
