37. ИМА ЛИ НУЖДА ОТ НАШАТА ОРГАНИЗАЦИЯ? (бр. 14, 22.IV.1924 г.)
(В. „Ратник на свободата”, бр. 14, 22.IV.1924 г., София, стр. 1)
Когато преди 25 ÷ 30 години 7 души Каравелисти вдигнаха знамето на демокрацията, бяха силно осмеяни от старите партии. 5 ÷ 6 души социалисти донесоха новите идеи, бяха гонени и преследвани, 2 ÷ 3 учители народни вдигнаха знамето за организирване на селячеството. Всички тези единици преди години бяха осмивани, преследвани, затваряни, а цялата тогавашна преса им предричаше идейна смърт, но въпреки това новите идеи се наложиха и възприеха от българина.
Днес нас, Ратниците на свободата, ни се присмиват, гонят и преследват, но въпреки това и макар че нямаме големи политически фирми в нашите среди, но принципите, на които служим, са велики и големи и те ще се наложат на честните души на млади и стари българи.
Някои днес казват, че сме били незначително количество; но кои са били в своето начало много? Нека тия, които поменяват за малочислеността, разгърнат историята си на собствените си партии, и се уверят.
Нас не ни трябват мнозинството, засега нас ни трябва качеството. Ний викаме братя хора, а не вълци в човешки кожи. Всички партии във власт имат с хиляди, но паднат ли от власт, остават само шефовете им. Празни бутилки ний не викаме, ний търсим пълните, а празните ги оставяме за другите, да наливат каквито си щат цветове в тях.
Говорят някои, че сме цепели и разделяли силите на България и ни карат да влезем в техните „нови” политически партии.
Ние не цепим силите, а сгрупирваме хора честни на едно място.
Ний обединяваме и готвим се за бъдещия политически живот, да му дадем нов път и смисъл на братска Христова обич и чрез нея да творим, а не да се колим помежду си, тъй както черкезите не са ни клали.
Ний не отиваме при другите „нови” партии, защото видяхме техните „нови” методи и те не са нам нужни, С картечници и пушки идеите си няма да налагаме на хората. Има нещо по-силно от Абдул Хамидовия Диарбекир, Николаевия Сибир, Нероновата зверщина, Стамболовата диктатура, Мантовата гробница, Сандовата оранжова армия - това е истината, безкористната работа, на която служим, и които наложи Христос, без картечници, без вестници, без пушки, на цял милион. Тия и други принципи ни карат да не влизаме в новите политически партии, защото ний искаме ново вино в нови мехове да наливаме.
Казват ни, че няма място за нова политическа организация. Та така казваха те и преди 25 години на каравелисти, социалисти, земледелци, но времето опревари техните твърдения.
Днес повече от всеки друг път нуждата налага да се яви нова политическа организация, с нови хора, и да постави мир в страната. Нова политическа организация с новите принципи, с новите методи на работа и най-важното - да погледнат на българина като на брат, а не на враг, да се има само един метър: да се делят на хора и вълци, а не „наши” и „ваши”.
Повече от друг път на народа трябва да му се говори истината и да му се служи истински и безкористно, а не в опозиция да крещим срещу известни неправди, а още не стъпили на власт, да надминем нашите предшественици с двойни неправди.
Трябва да изчезне демагогията и да престанем да сеем политическа отрова в села и градове и да караме да се сразят село с град, село със село, баща със син и син с баща.
По съвсем други пътища вървяхме политически и затова дойдохме до този ред, да се разделим на предатели и спасители и да се колим един друг. Днес се очертаха ясно тия два фронта и тия два трена, летящи един срещу друг, неминуемо ще се сблъскат отново. Именно сега се налага на всеки честен и достоен българин да слезе от тия тренове и да сгрупира около новата политическа организация на ратници на свободата, която да послужи като тампон, и да извикаме:
Стига кърви, стига избиване, стига наостряния един срещу други, стига неистински обещания и лъжи, ако сте честни, безразлично на кой трен ще бъдете, а честните синове служат на народа, а не си служат с народа, а днес повече от всеки друг път трябва да служим на народа истински, безкористно, да помагаме на нуждающите, почитаме жените и ратуваме за техните правдини и чрез великата Христова обич да създадем нова политическа организация, с нови хора, нови пътища и чрез тия добри братя да създадем най-напред добри единици, да превъзпитаме себе си, уредим дома си. Сами да украсим селото си, без да чакаме народните представители и министри да ни правят училища, чушми, мостове и др., да украсим околията, след това - окръга и по такъв начин ще украсим и България, и ще дойдем да уреждаме и България, иначе ний себе си не сме уредили, дома си, селото, околията, окръга и чакаме депутати и министри да вършат работата ни, искаме да се занимаваме с висши държавни политически работи. Повече от друг път се налага да се създаде политическа организация, а членовете и да почнат от себе си и да създадем нова България на великите принципи, наложени на милион хора без пушки и топове, и от прости рибари. Само нова организация с новите пътища и Христова обич ще тури ред и мир в България и отсъствието на нашата организация се чувстваше преди години, и семето се сложи в земята, и сега ще трябва да работим и сеем. Братя българи, елате да създадем истинска свобода на братята, елате да служим безкористно народу си.
Андро Лулчев
