6. И ЩЕ ПРОВОДЯ ГЛАД НА ЗЕМЯТА (р. 2, 26.І.1924 г.)
(В. „Ратник на свободата”, бр. 2, 26.І.1924 г., София, стр. 1) „И ще проводя глад на земята: Не глад за хляб, нито жажда за вода. Но за слушане словата Господни.” Днес хората са почти всички недоволни. Всеки желае по нещо, защото всеки чувствува липса. Нещастието произлиза не от желанието, нито от това, че постигнем или не своите желания, а защо всеки смята, че собствените му нужди трябва най-напред да се задоволят. В света всичко има дадено достатъчно, но человеците по своя воля са го разделили неправилно, защото всеки мисли за себе си първо, а после за другите. А на що би заприличало едно семейство, ако майката в него мисли първо за себе си, а после за децата си? На това, което днес са достигнали държавите, в които наистина се говори, че всичко се дава за отечеството, но всъщност всеки гледа себе си, роднините си, партията и после всичко друго. А силата на човеците седи именно в мисълта им и грижата за другите - с това те навремето си са се издигнали над всички животни, които се развиват само под закона на взаимната борба. Всички наистина велики хора, които са оставили траен отпечатък върху душите за хилядолетия, са мислили и живели за другите - това е и действителната мярка на тяхното величие. Затова и някога Дванадесетте палестински рибари разбиха, без да щат, изцяло умно скроеното богословие на римските авгури и завладяха идейно ако не масата, то поне най-годното от римския народ.Затова: Жадувай и търси, за да имаш. Имай, за да дадеш! Помни: Светът е малък, животът - кратък - не нашето лично щастие е най-важното в него. Бъди готов: да дадеш всичко - и себе си дори, за другите - И ти винаги ще имаш нужното в дните си!
