3. ЗАКОНЪТ ЗА ЗАЩИТА НА ДЪРЖАВАТА (бр. 1, 19.І.1924 г.)
(В. „Ратникна свободата”, бр. 1, 19.І.1924 г., София, стр. 1)
След 4 ÷ 5-годишен свободен живот, след като в българската история се записаха победоносната сръбско-българска война, балканската война и последната 4-годишна общоевропейска; след като достигнахме дотам, че набелязахме своите етнографически граници с безкръстните гробове на родните си синове и не оставихме нито един съсед, с когото да не сме кръстосали мечовете си; след като стотици хиляди българи паднаха за защитата на тая държава, ний днес преживяваме един видим парадокс - закон за защита на България от българи! Това е знаменателно. То говори, че има нещо ненормално в това положение, когато майката трябва да бъде защищавана от закони срещу собствените си синове. Или тя е лоша майка - и затова заслужава непочитанието на синовете си, или тя е била небрежна майка, която не е могла да вдъхне синовна обич на значителна част от своите деца - и те са се почувствали чужди към нея. Че те са значително число, показва и фактът, че за тях се прави и специален закон. Но, че не е тоя закон, който ще ги привърже към нея - върху това две мнения не може да съществуват. Закони за престъпниците съществуват от хиляди години, от хиляди години человек затваря и убива человека в името на „общественото добруване” - и въпреки това престъпниците не са се свършили и няма да се свършат. Нещо повече - те се увеличават. Доказателство - не стигат общите, та и специални наказателни закони вече се издават! А ако бяха се потърсили по-дълбоките причини на престъпността и употребили през хиляди години усилия да ги премахнат, то те сигурно биха намалели. Защото всяко нещо в света има своето „защо”, всяко следствие - своята причина. И ако има вече българи, които вчера мряха за България, а днес се таксуват като предатели и за тях се създават специални закони - то трябва да има и дълбоки причини. Или Отечеството е престанало да бъде това, което е било -някоя чужда се е вмъкнала в дрехите на майката, или децата са болни и несвестни, по небрежие и греховете на същата тая майка и следователно трябва лекуване, а не наказание. Светът ще се оправи само с обич. Прави на врага си само това, което би искал теб да правят. Един критерий за правотата на делото ни може да има - ако ний гледаме на своите врагове със същите очи, както на себе си. Тогава и техните вътрешни мотиви ще ни станат ясни и постъпките им - най-логични. Тогава всичките томове закони, с хиляди параграфи, биха се сменили само с един-единствен - не прави другиму това, което не искаш тебе да правят. И съдиите биха били излишни, и адвокати, и стражари. Тия, които правят закони, трябва да мислят, те може да се приложат един ден върху им, както стана и със закона на самите земеделци. „Държава” и „строй”, това са неща променливи - всекидневният живот ни казва това. И ако има реални причини, по-силни от всички фактори, които превърнаха абсолютна Русия в съветска република, Турция - в република, конституционна Италия и Испания -в диктатури, Германската империя - в Хаос, и пратиха гръцкия крал по неволя на коледна ваканция - няма един набързо вотиран закон да спре течението на живота и в нас, както и никой закон досега не е запазил обществото от какви да е други престъпници. Умното е да не постъпваме като децата,които, падащи, удрят с ръка стола, в който са се чукнали, а да търсим коренните дълбоки причини. Когато ги премахнем, и без закони ще обичаме майките и почитаме бащите си - но да се помни - истинските майки и истинските бащи - които по делата си спрямо своите деца са добили право да носят това свещено име. Бивш Воин МОТА „Всички хора са Едно, и следователно само онова, което То – Едното - иска, може наистина да бъде благо на всички.” „Предостави на всичките същата тая пълна свобода, каквато ти искаш за себе си.”
_ 4. АМНИСТИЯТА (бр. 1, 19.І.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 1, 19.І.1924 г., София, стр. 2) „И ако брат ти съгреши - прости му.” Евангелието Известна част от българския народ се намира по тъмници, участъци и изби и се разтака по следователи. С трепет чакат жени и деца съдбата на братя и мъже. Друга част, залутани по чужбина, както в дните, когато в България вилнееха ордите на кърджалиите, се свиват в немотия и проклинат съдбата си. Защо бе това? Защо трябваше брат да убива и преследва брата? Защото носителите на два идеала ли, еднакво скъпи и на едните, и на другите, трябваше грубо да си премерят силите си. Защото десет години водителите на българския народ решаваха, искаха да постигнат всичките си идеали с постоянни войни и народът, без да ще, възприе в душата си метода на кървавата разправия като едничкия, който дава реални резултати. В името на народа се убиваха синовете на народа помежду си, в името на „доброто на държавата” се рушаха къщи, в името на идеала се постъпваше зверски. Прекрасни идеали и погрешни методи - затова и резултатите са тъй плачевни. Но ще кажат, че целта оправдава средствата. - Не! - хиляди пъти не! Средствата са, които определят и оправдават целта. Само с добри средства може да се постигне благородна цел, а дори и лошата цел се облагородява, когато към нея се пристъпва с благородни похвати. Те са именно мярката на благородство и на самата цел. Напразно е наименованието и думите, с които се кичим като крайни цели, ако пътищата към тях минаваха през трупове! Равенство, братство и свобода са отлични пароли, провъзгласени още преди 120 години - и все пак днес смятаме, че това братство има нужда от щикове, това равенство - от стражари, а свободата -от тъмница и окови, за да се манифестират! Не може человек да обича Отечеството си, а да иска смъртта на неговите деца. И ако едни са „заблудени” и „побъркани” да искат пропадането на собственото си отечество, те или трябва да имат за обект стоящи по-високи идеали и да заслужават почит и поклон, или са ненормални болни, имеющи нужда от лекуване хора, но не от мъка и смърт.
В името на това братство, което е свързало българите още от хилядите години, когато те е трябвало да
