2. ГДЕ СМЕ ДНЕС (бр. 1, 19.І.1924 г) (В. „Ратник на свободата”, бр. 1, 19.І.1924 г., София, стр. 1)
България преживя напоследък големи сътресения в своя политически и обществен живот. За някои те бяха изненада, други ги очакваха като естествена последица от ред причини, които бяха турени в движение. Те не са прекратили своето действие и понастоящем, ето защо и всичките усилия да се стабилизира положението в обществения живот са безсилни. И това не е само в нас - чудно би било именно, ако би ставало само в нас. Ний сме частица от голямото Европейско семейство и, без да щем, вземаме участие във всичките перипетии на неговия живот. Несъмнено, далечните вълни, които се раздават от известни силови идейни центрове, преминават през призмата на националните морални качества и обществени икономически условия - но все пак не могат в никои случаи да замрат без отзвук. Първопричините на тия движения са от морален и икономически произход. Преди всичко, движението става в обществения морален живот на европейците. Те имаха един морал за себе си, за децата си, със съдиите, с разните правопроявления на гражданите и пр., а в своя политически живот бяха провъзгласили принципа, че силата е право. В частния живот говореха за християнство, обич, себепожертвувание, а същевременно обучаваха войници, правеха топове, отваряха войни. Отваряха болници с церове и хирурзи - а правеха същевременно снаряди, за да убиват на 120 км, пръскаха задушливи газове или с подводници избиваха стотици наведнъж. Държавниците бяха сякаш забравили, че принципите на правото бяха се установили след вековни воювания между градовете и личностите и че ако те можеха да служат за основа и мярка на градене в обществения живот вътре в страната - то тая мярка трябваше да бъде една-единствена. Не, те в частния и национален живот прилагаха мярката на силата, скрита прекрасно под маската на правото; а вън, в международния - силата заместяше всяко право. Започна се голямата война, маските паднаха. Силата като право даде Прекрасни резултати за алчниците. Победителите забравиха, че противниците им са хора, и с мирни „нахлувания” и „договори” взимаха това, до което с никакви сражения не можаха да се доберат. Но тържествующи, те дадоха лош пример на собствените си народи, Тлеящото общество, което видя да се провалят усилията и разголва цинизмът на морала им, помисли че силата, грубата сила, е, която ще заздрави народите и тури ред в производството, разтръскано поради пръснатите хиляди милиарди на вятъра от войната. Уморени от големите напрежения на войната, всички мечтаеха - кои гласно, кои само в душите си - за някаква си магически силна ръка, която ще оправи обществения живот, ще даде спокойствие, реда и евтиния на доброто старо време. На изтощените народи, с безсилни да ги изводят от безпътицата водачи, покрусени в своите устреми и лошо насочени усилия, терзани от обществени непрекъснати люшкания на държавния кораб, им се искаше като уморени деца да се подслонят при нозете на една силна ръка, която ще ги отърве от всички вълнения, от всички грижи, от всички скърби на всекидневната нужда. И виждаме тия „силни ръце”, олицетворение на сила - военнолюбивите партии и военни диктатори - да вземат властта, истински вярващи, че ще бъдат в състояние да направят тия чудеса, които чакат народите от тях. Диктатура в Германия, в Испания, в Италия,.в България... Силата в своето най-ярко олицетворение царува в Европа. Още димящото от кръв оръжие се готви да бъде измъкнато наново, да даде решение на въпроси, които никога никакво насилие не е могло да ги даде. Но тъкмо тая сила не е сила. Колосът е без гръбнак. Краката му са глинени. Това е идол, но не е жив Бог. И народите скоро ще видят това. Напразни са моленията и тамяните. Подслонилите се при краката им народи ще бъдат събудени от зимата, която ще щипе техните крака и посинели ръце и ще замразява сълзите по очите им. Ще бъдат грубо дърпани от всекидневно растящата скъпотия, от безработицата, от многобройни затвори, забрани и ограничения, които ще отидат дотам, че ще оставят едничка свобода само - да се хвалят тия идоли!
Стр. 48/1036
Но животът е по-могъщ от всички идоли. А и силата никога не създава нещо трайно. Цезар бе силен, Александър Македонски бе силен, Наполеон бе силен, цар Николай II бе силен, Абдал Памид бе силен - но всички те си отидоха и държавите им се сгромолясаха заедно с тях. А кроткият Христос създаде дело, което, макар и изопачено, преживя много царства на силни, а Истините Му останаха да блещят и след векове и векове, като същинска ръководеща звезда за страдащите и надяващи се человеци. И иде време идолите да паднат, защото за живота трябва творчество, а идолите знаят само да искат жертви, защото те, и когато са живи, не помнят, освен миналото, а сегашното дори и не могат разбра. Над човешките идеи, желания и умувания има друга воля и други закозакони. Те са казали своята тежка дума и горко на тия, които не са я послушали! Амос
