Вергилий Кръстев
XVI.
Бележки
за
Любомир Лулчев
1. Любомир Лулчев в томовете от поредицата «Изгревът»
2. Любомир Лулчев и Елена Андреева от «Изгревът», том IX
3. Как се подготви за печат «Изгревът», том XX
XVI.
Бележки за Любомир Лулчев
Вергилий Кръстев
1. Любомир Лулчев в томовете от поредицата «Изгревът»
1. Още в самото начало на моите издирвания за историята на Школата на Учителя Дънов се сблъсках с името на Любомир Лулчев. Онези, които го познаваха, разказваха своите впечатления за него, аз записвах и всичко това бе публикувано в «Изгревът» от том I до том XIX. Не е пропуснато нищо. И е дадено така, както ми е разказано.
2. Моите познания за него се увеличаваха, те се публикуваха в томовете «Изгревът» и за мен той бе служител на Черната ложа, така, както всички без изключение го приемаха.
3. Учителят Дънов с него е имал много проблеми, защото в един период от време Любомир Лулчев работи срещу Учителя. И тогава пред приятели Учителят споменава имената на онези на Изгрева, които работят срещу него. Тези имена са описани в различните томове от «Изгревът» - те не са укрити.
4. Аз преминавах през различните етапи, и то строго последователно. Дойде време, когато бе написано в «Изгревът», че там, в това общество, при-съствува както Бялата, така и Черната ложа. И те са свързани - едните са корените на дървото, а другите са клоните. А Учител на двете ложи е Мировият Учител Петър Дънов, в Когото е Божественият Дух и Христовият Дух и Той е, Който управлява двете ложи. Мировият Учител управлява Битието и Небитието.
5. В «Изгревът», том I, името на Любомир Лулчев се споменава на много пъти. На стр. 326 се отбелязва, че за пръв път се изпълнява едно нареждане на Учителя - и то е за спасяване на българските евреи от немските концлагери. Първият е Методи Константинов. Вторият е Любомир Лулчев, а третият е цар Борис.
6. В «Изгревът», том I, стр. 328, Учителят упреква Лулчев, че не е предавал точно думите му на царя.
7. В «Изгревът», том I, стр. 337, е разказано от Темелко от с. Мърчаево, как Лулчев воюва срещу Учителя и срещу руснаците.
8. В «Изгревът», том I, стр. 446, Учителят нарежда на Лулчев да каже на царя, че трябва да предаде на английския крал Едуард VIII, че трябва да се върнат колониите на Германия, иначе политическият германски котел ще гръмне и ще дойде втора световна война. Не изпълниха волята на Учителя англичаните, и след това немските бомби бомбардираха Лондон по време на Втората световна война.
9. За ролята на Лулчев на Изгрева виж в «Изгревът», том I, стр. 451-452.
10. За дневника на Лулчев, който докара много бели на Братството и който бе причина Лулчев да бъде осъден на смърт от комунистите чрез Народния съд на 2.И.1945 г., виж «Изгревът», том I, стр. 453-454.
11. За спасяването на българските евреи и за ролята на Лулчев виж в «Изгревът», том I, стр. 483-484.
12. Защо не бе въведена Паневритмията в българските училища и ролята на Лулчев - виж в «Изгревът», том I, стр. 495-507.
13. За ролята на Лулчев за издаване на книгата «Агни Йога» от Мория виж в «Изгревът», том I, стр. 509-510. А обяснението за издаването на тази книга виж в «Изгревът», том IV, стр. 566-571, 571-575.
14. Откриването на извора «Ръцете, които дават» на Седемте рилски езера е от един брат, за който споменава Елена Андреева. Този брат е Любомир Лулчев. На снимките в том XX от N9 29 до № 41 го виждаме, че взима участие в строежа на Извора «Ръцете». Виж «Изгревът», том I, стр. 556-558.
15. За побоя, нанесен върху Учителя, има пръст и косвена роля и Лулчев. Виж «Изгревът», том I, стр. 561-565.
16. Как Лулчев помага за изкачването на полупарализираното тяло на Учителя след побоя, като го качва на кон, виж в «Изгревът», том I, стр. 567-568.
17. Как се закупуваха парцелите на Изгрева и как се раздробяваха по 200-300 кв. м. от д-р Жеков и Лулчев - виж в «Изгревът», том I, стр. 585-586. За същото виж и в «Изгревът» том II, стр. 173-174.
18. За едно от преражданията на Лулчев като Пилат разказва Галилей Величков в «Изгревът», том IV, стр. 219.
19. Какво е мнението на Учителя за Лулчев, че той не предава точно думите Му - виж в разказа на Георги Драганов от Ямбол в «Изгревът», том IV, стр. 222, точка 1.
20. За ролята на Лулчев при спасяването на българските евреи разказва и Нестор Илиев в «Изгревът», том IV, стр. 251-252.
21. За създаване на групата «Упанишадите» от Лулчев виж разказа на Драга Михайлова в «Изгревът», том IV, стр. 322-323, под № 17.
22. Ролята на Лулчев за очертаване на елипсата около котвата на Методи Константинов, за да я охранява от ударите на външни сили - виж «Изгревът», том IV, стр. 380.
23. Развиване на активна духовна дейност на група, включваща и Лулчев - виж «Изгревът», том IV, стр. 389.
24. Връзката на Лулчев с Методи Константинов - виж в «Изгревът», том IV, стр. 394.
25. Как бе свален заместникът на Учителя от катедрата и как Лулчев помага на Методи Константинов - виж в «Изгревът», том IV, стр. 398.
26. За решението на Учителя, предадено на Методи Константинов, повече Лулчев да не се бърка в политиката, виж в «Изгревът», том IV, стр. 469, ред 6-17 отгоре.
27. За цар Борис, Учителя и ролята на Лулчев виж в «Изгревът», том IV, стр. 472-473, под № 51.
28. За арестуването на Лулчев и Методи Константинов от комунистите в Държавна сигурност на Лъвов мост и за освобождаването на Методи виж в «Изгревът», том IV, стр. 490-492, под №60.
29. Методи Константинов разказва за Любомир Лулчев - виж в «Изгревът», том IV, стр. 501-505, под N964.
30. Спасяването на българските евреи и ролята на Лулчев и Методи Константинов - виж в «Изгревът», том IV, стр. 533-535.
31. За дейността на Лулчев на Изгрева разказва и Мария Тодорова. Виж «Изгревът», том V, стр. 277, под №110.
32. За лъжепророците и лъжеучителите и как Невена Неделчева приемаше Лулчев - виж в «Изгревът», том V, стр. 730,17 ред отдолу.
33. За деня на ареста на Лулчев и Методи Константинов разказва Наталия Чакова в «Изгревът», том VI, стр. 126, ред 6-24 отгоре.
34. За комунистическата власт и дъновизма и ролята на Лулчев за отношението на властта виж в «Изгревът», том VI, стр. 157.
35. Йордан Бобев, шофьорът, един от верните на Лулчев и личен слуга, разказва за Лулчев. Виж «Изгревът», том VI, стр. 509-513.
36. За побоя върху Учителя през 1936 г. разказва и Иван Сечанов и споменава за ролята на Лулчев. Виж «Изгревът», том VI, стр. 532-533.
37. За молитвата на Учителя през нощта и Лулчев виж «Изгревът», том VI, стр. 536, под №5.
38. Защо не се закупиха местата на Изгрева - виж разказа на Георги Йорданов в «Изгревът», том VII, стр. 72.
39. За Йордан шофьора, помощника на Лулчев, виж «Изгревът», том VII, стр. 285.
40. За ролята на Лулчев на Източния фронт срещу Русия виж разказа на Темелко от с. Мърчаево в «Изгревът», том VII, стр. 424.
41. За Любомир Лулчев, разказ на Темелко от с. Мърчаево - виж в «Изгревът», том VII, стр. 437-438.
42. Стефка Няголова в «Изгревът», том VII, стр. 461, под №15, говори за просветлението на Лулчев след разговора му с Учителя.
43. Йотка Младенова в «Изгревът», том VII, стр. 494-495 разказва спомените на Невена Неделчева за Лулчев.
44. Васко Искренов в «Изгревът» том VII, стр. 505-506, под N911, разказва за изповедите на Лулчев.
45. За интересите на Лулчев към фотографията виж в «Изгревът», том VII, стр. 516, под №20. Той е имал фотоапарат и е заснел Учителя и живота на Братството. В момента не разполагам с тези снимки.
46. За змийското гнездо на Лулчев виж разказа на Ангел Вълков в «Изгревът», том VII, стр. 533-534.
47. За една екскурзия до Черни връх с Учителя, в която е участвувал и Лулчев, виж в «Изгревът», том VII, стр. 548 под №35.
48. За съдбата на Лулчев виж «Изгревът», том VII, стр. 583,19 ред отгоре.
49. Лулчев оценява Бертоли за неговите заслуги, че е майката на Изгрева. Виж «Изгревът» том VII, стр. 658, под №8.
50. За Любомир Лулчев разказва и Крум Божинов в «Изгревът», том VII, стр. 693-694.
51. Как изучаваха хиромантия, астрология покрай Лулчев - виж разказа на Димитър Грива в «Изгревът», том VIII, стр. 227, ред 21 отгоре.
52. За ролята на Лулчев на Изгрева разказва Димитър Грива в том VIII, стр. 257-258.
53. Величка Няголова в «Изгревът», том VIII, стр. 543-547.
54. Тодор Маринчевски за Любомир Лулчев - виж в «Изгревът», том VIII, стр. 622-637. Маринчевски лично си написа спомените на ръка, въведохме ги, разпечатахме ги и му ги дадохме да ги прегледа и одобри. Между другото ми предаде на един лист по точки написани негови бележки във връзка с онова, което бе написано за Лулчев от други хора, непознаващи Лулчев. Ето ги бележките:
а) Лулчев е роден на 1.XI.1886 г. по стар стил.
б) Не минава в запас с чин полковник, а е уволнен с чин подполковник.
в) Гела (жена му) не е преподавателка по пиано и Малина Тимева не е била нейна ученичка, а е била чистачка в дома й и «приятелка». Майката и дъщерята убиват Гела заради златните бижута.
г) Малина Тимева и майка й Стойна са осъдени на смърт, но след обжалване на делото от най-добрите софийски адвокати, присъдата се заменя с доживотен затвор.
д) Не години, а месеци преди убийството на Гела, Лулчев настоява тя да се махне от тази къща, защото може да бъде убита. Но тя не го е слушала изобщо по тези въпроси.
55. За «Упанишадата» 1937 г. виж в «Изгревът», том VIII, стр. 622-623, под №7. Маринчевски започва последователно да разказва за Лулчев в следващите глави.
56. «Упанишадата» на езерата 1939 г. - виж в «Изгревът», том VIII, стр. 623624, под № 9.
57. Любомир Лулчев ли е виновен за всичко - виж в «Изгревът», том VIII, стр. 624-625, под N59.
58. Любомир Лулчев - кратка биография - виж в «Изгревът», том VIII, стр. 625-629, под N9 10. На стр. 627, ред 33 отгоре вестниците са «Алфа» и «Живот».
59. Борис Николов и Лулчев - виж на стр. 629-632 в «Изгревът», том VIII, под №11. Лично Невена Неделчева ми е разказвала как цяла седмица от двора на двореца се вдига голям пушек от изгаряне на документи и архиви. Тогава отива при Учителя и Го запитва какво да прави с дневника на Лулчев. Тогава Учителят строго забранил да му се унищожава дневникът и казал: «Той нали затова го написа, за да се прочуе. Нека сега да провери дали този дневник ще го спаси или ще му затрие живота.» И заради този дневник го осъждат на смърт, и то след намесата на СССР, защото Народният съд първоначално го осъжда на доживотен затвор и прокурорът официално не му иска смъртната присъда.
60. Съдът на Кесаря- виж «Изгревът», том VIII, стр. 632-633, под №12.
61. Какво означава послушанието към Учителя - виж в «Изгревът» том VIII, стр. 633, под №13.
62. За кармата на Лулчев - виж «Изгревът», том VIII, стр. 633-634, под №14.
63. Спасяването на Николай Дойнов - виж в «Изгревът» том VIII, стр. 634635, под №15.
64. Методът на Учителя за опитомяване на вълците - виж «Изгревът», том VIII, стр. 635-636, под №16. Маринчевски занася до съда писмото на равин Даниел Цион, в което се указва кой е спасил евреите в България.
65. За кармата на България- виж «Изгревът», том VIII, стр. 637, под №17. Дотук са разказите за Лулчев на Тодор Маринчевски. Не съм променил нито дума от неговия ръкопис.
66. Предупредих Маринчевски, че ще напиша свой коментар и ще отговоря на поставените въпроси от неговия ръкопис. Той много се смути и много се възбуди от това. Казвам му, че аз имам право на мнение, трябва да го публикувам. Написах го. Озаглавих го «Без Любомир Лулчев не може». Да, наистина без него не може. Всичко написано от мен е вярно, дори и сега, когато подготвям том XX за Лулчев.
67. Исках от Маринчевски да ми предаде всичко, което има останало у него и което пази за Лулчев. Обеща, но не ми го предаде. Искаше да ги пази. И след като отидох при него и му връчих «Изгревът», том VIII, с неговите отпечатани спомени, пак се размотаваше и не ми предаваше запазените материали. Накрая ми предаде няколко снимки, които ги публикувам в този том. Предаде ми едно запазено течение от неговия вестник «Алфа», статии от който публикувам в този том. А можеше всичко да ми предаде. Замина си от този свят и всичко изчезна. Не ме послуша. А послуша онези, които разрушават и затриват, за да не остане следа.
68. Маринчевски беше много разположен към мене, но все отлагаше, смяташе, че ще живее вечно. Беше много голям красавец на младини и се запази такъв до старини. Да му се чуди човек откъде избликва тази външна и вътрешна красота от него. Когато споделих това мое наблюдение с него, той се засмя. И ми призна нещо много важно: «Аз бях много красив и имах много приятелки. И всички мои приятелки ги заведох на Изгрева при Учителя. Та те ме любеха чрез тяхната човешка любов към мен, а аз се отблагодарявах, като ги водех при Учителя, да се свържат с Него и със Словото Му. Ама много народ съм завел по този начин на Изгрева.» Аз стоях изумен. Учудвах се. А Маринчевски се усмихва. «Това, което ти казвам, е вярно. А дали са получили нещо от Словото на Учителя, то това си е тяхна работа. Аз моя дълг съм си изпълнил». Отново стоя, наблюдавам го как ми се усмихва. Аз нищо не разбирам. Не мога да го възприема. Вярва в това, което ми разказва. Знам, че това се е случило, но не мога да го приема в себе си и досега. Не мога. И туй то. А Маринчевски е прав за себе си. Но аз не мога да го приема. И туй то. Но затова му помествам снимките. А в «Изгрева», том XIV, на снимка №11 неговата глава е зад главата на Учителя. Има го и на снимка №12 зад Учителя, изправен, облечен в бяла винтяга. Бил е Маринчевски при Учителя и го е имало. И сега го има в «Изгревът», както в том VIII, в том XIV на снимки, така и в том XX на снимки. Радвай се, Маринчевски, че те има и че не те е забравил Вергилий.
69. Как Лулчев е открил с лескова пръчка главното течение на подпочвената вода на голямата чешма в с. Тополица със зодиакалните знаци, може да прочетете в «Изгревът», том X, стр. 85.
70. За спасяването на българските евреи чрез Лулчев говори и Милка Говедева в «Изгревът», том XIII, стр. 472-473.
71. Опитите на Лидия Аладжем да докаже на евреите в София кой е спасителят им остават неуспешни. Виж «Изгревът», том XIII, стр. 543-548.
72. Опитът да се въведе Паневритмията в българските училища и ролята на Лулчев - виж в «Изгревът», том XV, стр. 336-344
73. За спасяването на евреите и ролята на Лулчев виж в «Изгревът», том XV, стр. 352-353.
74. Разказа на Пеньо Ганев за Любомир Лулчев - виж в «Изгревът», том XVI, стр. 53, под № 41.
75. За Любомир Лулчев разказва и д-р Стефан Кадиев в «Изгревът», том XVII, стр. 744-747.
76. За астрологическата карта на Любомир Лулчев виж «Изгревът», том XIX, стр. 559, под №51, и стр. 610.
2. Любомир Лулчев и Елена Андреева от «Изгревът», том IX
1. Убийството на Ангелина Радойкова - виж в «Изгревът», том IX, стр. 23-24.
2. Родовата карма и убийството на Ангелина - в «Изгревът», том IX, стр. 291-295, под №118, стр. 605-606.
3. Осветлението на поляната на Изгрева и Лулчев - стр. 53, ред 13 отгоре.
4. Откриване на извора «Ръцете» на Рила и Лулчев - стр. 47. Този брат, който открива водата, е Лулчев. Виж също и стр. 382.
5. Побоят срещу Учителя 1936 г. и Лулчев - виж стр. 70, 72, ред 23 отгоре, стр. 327-328, 393-394.
6. Учителят се кара на Елена Андреева за връзката й с Лулчев - виж стр. 85, ред 10 отгоре, стр. 86, ред 26 отгоре.
7. Връзката на Елена Андреева и стенографите - стр. 97, ред 8 отгоре, стр. 103, ред 4 отгоре.
8. Паневритмията и Лулчев, който показва как се играе упражнението «Освобождаване» - стр. 157, ред 33 отгоре.
9. Любомир Лулчев от Елена Андреева: Очерк - стр. 244-252, под №101, стр. 419, ред 14 отгоре.
10. Царят и Лулчев от Елена Андреева - стр. 281-283, под №112.
11. Оставен на кармата си - за Лулчев - стр. 287-288, под №115; стр. 430, стр. 434.
12. Мория на Изгрева и Лулчев - стр. 289-291, под № 117, стр. 606.
13. Предишното прераждане на Лулчев и Елена Андреева - стр. 302, 435.
14. Изгонените от Изгрева - Лулчев и Елена Андреева - стр. 309-313, под №125, стр. 105-108, под №43, стр. 336, ред 18 отгоре.
15. Опорочение на Високия Идеал и Лулчев - виж стр. 350-351, 352-353, 357, ред 35 отгоре, стр. 358, ред 42 отгоре, стр. 359, стр. 380, ред 21 отгоре, стр. 381.
16. Лулчев се впряга в чужда кола - стр. 420-429, под №160.
17. Разплащане на кармата - стр. 435-436, под №162, стр. 440-441.
18. Кармичната развръзка на Лулчев - стр. 436-439, №163, стр. 448-449.
19. Моят роман от Елена Андреева - стр. 575-624-636.
20. Писма от Елена Андреева до Лулчев - стр. 643-651.
21. Писма от Невена Неделчева до Лулчев - стр. 651-656.
22. Показанията на дъновиста Лулчев - българският Распутин. В. «Отечествен фронт», бр. 97 (26.XII. 1944 г.) - стр. 661-669.
