1. Обещахте ми да наредите отварянето на VI клас в Лъджене. Решение за това има от административния съвет на Министерството на просветата от 15.VII.1939 г., одобрено от министър Филов, но неприведено в изпълнение и досега по причини, които Ви казах - да се не увреди на Пещера, която е на 20 км от Пазарджик, а Лъджене - на 48!
На 30.VII.1939 г. на гара Света Петка това е излагано и на Вас лично от делегация и Филов там още обещал, че това ще стане за учебната 1940 година.
Най-после, струва ми се, династията на Кьосеивановците още не управлява България. Още повече, това е онеправдаване на тия хора, които от своя страна са се задължили пред министъра писмено, ако им се даде VI клас (а не цяла гимназия!) да отворят: а) пансион за външни ученици; б) да дадат собствена нова великолепна сграда с уредени кабинети; в) финансова издръжка на учителите, ако министерството няма кредит; г) над 120 ученика за VI клас. В случай, че няма учители, да се командироват учителите от Пазарджишката гимназия, където две паралелки са само ученици от Лъджене! Освен това от същото село там се учат 44 души от VII клас и 33 - за VIII клас! До Вас са подавани досега по тоя повод седем (7) молби-изложения на въпроса, но навярно не са се и мернали пред очите Ви. Молбата е справедлива - не е за кръчма, а за светлина на един край - сторете си труда да кажете две думи, и ще стане!
2. Бях Ви молил за помилванието на агронома Димитър Нечев. Бяхте ми обещали да сторите това и много ме зарадвахте с Вашата готовност да помогнете на един млад човек. Той вече излезе от затвора поради излежаване на наказанието си. Моля да имате това предвид.
3. Пак си позволявам да се обърна с молба за онзи нещастен изобретател на «черния» предавател. Апаратът му е още задържан от Радио «София», както Ви писах и по-рано. Но сега му се случило и нещо ново. По случай Добруджа същият се разчувствувал и Ви писал едно писмо, в което си описвал хала и Ви молил в общата радост да го зарадвате и Вие, като му разрешите да си вземе обратно предавателя, да го поправи и предаде на флотата, чийто възпитаник е. Писмото е сдържано и учтиво (черновата ми донесе после, та я четох). Резултатът - неочакван: викат го в полицията и му заповядват да престане да се занимава вече с разни предаватели, че може да му се случи нещо много лошо и пр.... Да сте разпоредили Вие това, не ми се вярва. Но ако наистина е невъзможно да се стори нещо за това нещастно момче изобретател -извинете за безпокойството. Мен лично се струва, че то би свършило отлична работа, стига да му се даде една малка подкрепа. А сега го преследват като бясно куче и искат да се отказва тъкмо от това, което дава смисъл на живота му...
Колко труден е пътят в България на честните и способни хора!
Вие може би получавате много молби и Ви е дотегнало да се занимавате с тях. Но все пак е хубаво да се молят на Вас, отколкото Вие - някому. Когато имате разположение, сторете нещичко.
4. При помилванията, моля, не забравяйте тия, за които говорихме, които са в Централния затвор, а също и тия, които са интернирани в Рибарица.
(96) Среща с Царя на 18.Х.1940 г. в генерал Стоянови
от 8 и 15 до 9 и 45 ч сутринта
Положението преди срещата беше такова (гледай отделен лист за това):
На 14-и този месец английският крал беше пратил писмо-телеграма, с което пише, че се радва за Добруджа, че си спомня словата за мир и че и Англия не е безусловно за статуквото, а за споразумения по мирен начин между народите, без насилие.564
На 15-и германският Рихтхофен беше заявил на Попов да побързаме да се наредим до Унгария, Румъния и Япония, за да не закъснеем, ако утре стане нужда да се водят преговори, на което Попов му беше отговорил, че е срамота и че той се обижда да го сравнят с Румъния, влязла вчера, когато България страда от 20 години наедно с Германия и пр. Срок беше даден до 19-и, събота, за отговор. Аз им казах, че това се дължи на българско бутане на разни генерали и професори, които искат да стават министри, а не само на германците, и че трябва да се види и Русия какво ще каже. Италианецът държеше исо на германеца. На 17-и дойде пратеник - специален куриер от Мусолини, с писмо, в което се казваше, че той мисли до края на месеца да ликвидира с Гърция и че при това ще има условия България да се справи със старата и справедлива кауза за Бялото море. Като му съобщава това, той нищо не иска от него и да е свободен да постъпи тъй, както съвестта, дългът на цар и доброто на народа му го задължава. С това се показва, че между Германия и Италия няма единство, а това окуражи царя. На срещата говорихме по тия и други въпроси, които засягаха армията, в която той ще прави промени, говорих му за Михов и др. и за скъпотията и спекулата. По външната политика се установихме: 1. Да пише писмо на Мусолини, с което да му благодари за добрината и за свободата, която му оставя - той да си избере как да действува. Казах му да пише, че победите създават слава, но още по-добре е, ако може с мир да постигне резултатите, като запази ценния живот на италианците за бъдещето, когато ще се нарежда съдбата на света в новия ред. 2. Писмо на Хитлер, в което да му изтъкне, че повече от това ние няма какво да даваме и че взимане [на] страна ще ни лиши от много, без да допринесе нещо нито на нас, нито на Германия, и че напротив, по-добре е да можем да останем неутрални, за да послужим за посредници - писмото на английския крал. При това да му пише, че Германия достатъчно показа на света какво може да направи и няма смисъл по-нататък да се отива в тая насока, че е по-добре да се запазят живите сили за организиране на света - бъдещето. Ако се продължи войната, може да се намесят и Съединените щати и др. и тогава ще бъде по-лошо и пр. в тоя дух. Казах му и повторих, че между Германия и Русия всичко не е гладко, и затова Германия предпочита да дойде в Румъния, вместо да нахлуе в Англия565, че да запомни, че тук ще бъде Русия и че ако ние вземем страна, ще стане това, което казва в писмото си английският крал - ако не запазим неутралитета си, ще станем арена на битки... 3. В писмото си до английския крал да каже, че той си спомня също за словата на мир, които му е говорил някога, че с тоя мир той държи още и би желал да го види между големите велики народи, които досега са водили цивилизацията и които сега се взаимно разрушават без полза; че ще е добре на германския героичен народ да се даде ход да приложи енергията си в творчество и уреждание вместо в разрушения и пр. в това направление. Значи да му направи подсещание да си представи условията за мир, защото са доста на зор. Ако може да помогне за мира, ще спаси живота на мнозина и с това ще допринесе на човечеството. В това направление минахме на помилванията. Отвсякъде има само добри отзиви. Той ми каза за Свилен, че бил много лошо, и тогава, на 5-и, той мислел, че ще умре, и отишел да го види и той му казал: «Много се издигна с тази прошка, която направи за Дамяна. Той сега, като го срещнеш, ще [се] разбереш по-добре, отколкото с Кьосето. Но на тебе старият ти бърка много (Фердинанд).»
Царят каза:
- Много се молих на Бога да го поживи. Казах: «Господи, аз пуснах най-големия си враг, а Ти ми вземаш най-добри[я] приятел...»
Четохме после телеграми от Берлин, в които Драганов казваше, че впечатлението му е, че с Русия работите не отиват добре и че за да ни притиснат германците, вината е в наши хора, които са правили политика, и даваше наставления, тоя сукин син, да отидел Попов оттук при Рибентроп, вместо той сам да се запретне и разсее тия интриги. Казах на царя, [че] тоя човек се е побъркал нещо, защото, вместо да си върши работата на пълномощен министър там, в Берлин, тоя даваше по-рано инструкции на царя как да посрещне един професор, а сега пък - на министъра си, да отиде от 2000 км да види Рибентроп, когато той е само на два километра от него и може да свърши същата работа, пък и затова е там... Царят бързаше, защото имаше министерски съвет в 10 с Филов и Попов. Остана да говорим друг път по другите въпроси: формиране щаб за работа и пр. Следобед дойде Севов и ми каза, че германците почнали да бият отбой, че не било за събота, ами за 10 дена срок да отговорим, че ако може, да се не прави въпрос и прочее... Предполагам, че от Русия са получили в зъбите или в Берлин са разбрали, че са жалки оръдия на професорчета, кандидати за министри, че от това, което им даваме, повече не може да се вземе. Бог да пази България - това е, сега българите са по-опасни за нея от чужденците - пуста алчност за власт и богатства...
