«Съдбоносни времена преживява целият свят. Какво би попречило на Англия и Германия да се споразумеят - защото едните и другите искат да се бият до победа. Това е война не на хората, а на ложите - на духовете. Хората са крепостите, а духовете воюват.528 Ще изслушаш царя добре и ще видиш как действуват и духовете в нас. Да видят как неспазването на един закон на справедливост каква реакция дава. Германия в своя неуспех поправиха погрешките си, а Англия и Франция заспаха на успехите си. Сега трябва да бъдат много умни - иде нещо хубаво, но трябва да бъдем много умни. Казват, че имало брой от «Таймс», който конфискували... пишело, че на Балкана имало едно гнездо... Ако европейските народи така воюват, те ще се изтощят, ще изгубят... ще дадат ход на жълтата раса. И тогава Китай и Япония, примирени, може да изпратят 40-50 милиона войници - какво ще прави Европа тогава? Трябва умни хора, да видят злото.529 Сега искат да ... на Германия, но то не е човещина. Бялата раса сега е като евреите, които не приеха Христа, когато им донесе Любовта.530 Англия е хитра. Българите да бъдат умни, защото Англия и Германия може да се споразумеят и тогава и други ще пострадат, но, разбира се, човещина трябва. Ако са по-умни, добре ще е. Умни да бъдат, да изчакат. Да не къса плода преди да е узрял, нито пък като презрее. Германия, като свърши там работата си, ще се обърне насам и на Италия няма да бъде добре. Небивала по жестокост е тая война. Те са неизбежни работи. Англия го подозира - царя, и те не са готови да приемат това, което той ги съветва. Французите пострадват за нищо и тогава. Англия е гъвкава в политиката, но постъпиха глупаво, като не дадоха на Германия колонии да се заглавиква; направиха най-глупавото: нагряват котела, а няма отдушник - една неестествена метода, защото ще пръснат котела.»531
След връщането от разговора с царя:
«Англия я предупредих, но те не вярваха (че няма да спечелят войната).
Лошото е в неразбиране на работите, че може да дадат преднина на източните народи. Сега, както вървят работите, едни други се уравновесяват. Русия има да... България, колкото пъти е въвлечена във война, толкова пъти все са й съдрали кожата. Комунистите ги гонеха, а сега имат нужда от тях -гониха ги и в Германия, и [в] Италия, и тук, а сега имат нужда от тях.532 Русите... Днешната война се дължи на източни братства, които втикнаха европейските народи във война, за да отърват техните си народи от европейския гнет (окултни братства).»533
Среща с царя във Враня от 8 и ½ до 10 и ½ ч. на 22.V.1940 г.
Говорихме главно по 5 въпроса: 1. сведения от чужбина - Цариград, Берлин, Италия и пр. - за войските в Тракия; 2. за мерките, които са искали да вземат; 3. за исканието на Даскалов да сменя началник-щаба X. Петков534; 4. за получени характеристики на министрите; 5. за разправиите между него, Евдо-кия и царицата.
1. Накъсо фактите: имал сведения от Механджиев (същия, който го предупредил някога за преврата), че турците трупат войски. За същото имаше и други донесения. Германското аташе донасяше противното, но това не можеше да се вземе в сериозно. Калабалъкът бил около 360 000 войска, от които около 170 000 бойни части. В Кричим се събрали Филов, Даскалов, Попов и царят, да разсъдят какво да правят. Военният министър искал обща мобилизация.
- За три места ще капитулираме вследствие на пари, дрехи, ботуши и разложение - казвам на царя,
- Същото им казах и аз - че нашият човешки материал е добър, но не може да изтрайва без работа. - И останали (решили) да не се мобилизира, освен една дивизия.
Посъветвах го да отправят едно писмо до турците - да ги запитат как стоят тия работи и защо са тия войски, понеже ми каза, че английският посланик от Анкара дохождал да го скандардисва да се обменят нашият и турският щабове, а царят му казал: «И вие се боите от Русия и ако ние направим тая обмяна, ще роди подозрение в Русия и тя ще засили пропагандата си тук, у нас, а това не е и от ваша полза» - на което той се съгласил и понеже заплашвал, че тогава и турците нищо няма да ни казват...
- Но казват ли поне нещо? - запитах аз.
- Нищо подобно.
- Тогава Вие ги запитайте, че по странични сведения, които може да имат за цел да ни скарат, има донесения, че те са струпали много войници. Коя е причината? Или ще ни кажат истината, или ще излъжат - но ние загуби няма да имаме, само ще им покажем, че ги третираме като комшии.
Царят се съгласи да пробват. Казах му също да проверят всички материални складове, защото там е нещо невероятно гнило, а после да оставят да повикат хората при крайна необходимост.
- Да, там е сифилисът на нашата армия, наследство от русите - каза царят.
Напомних му за фалшивия гьон и подметките на ботуши, които опадаха на третия ден... На тая тема говорихме доста. Той каза, че ще извика военния министър за това (и наистина - от вестниците видях, че [на] другия [ден] го вика веднага). Драганов от Берлин даваше разни сведения за нашето положение и това на Германия. Казваше, че германците не са били весели от тия победи и пр. Каза ми царят, че и сърбите по-рано казали, че нямало сега като от 1915 година да ни оставят зад гърба си, а най-напред с нас ще се справели... Румънците оттеглили една дивизия по-назад и я пратили към маджарите.
Така между другото ми прочете и от Поменов от Рим...
Между другото стана дума, че на раздяла при съвет[а] генерал Даскалов останал при царя и му казал, че Хаджипетков, откак го направили генерал-лейтенант, се забравил много, почнал да критикува гласно, да не одобрява това и онова и изобщо - не можело да се мели брашно с него, та искал смяната. Попитах с кого мисли да го сменя.
Казах му, че смяна на началник-щаба не е за сега, за тия мътни времена, че по-добре е да се чака, защото такава смяна ще породи много съмнения в комшиите и за войската не ще е добре, че Пукаш е чех и не може и не трябва, още повече, като се знае съдбата на Чехия, няма защо да прикачаме нашата колесница към тяхната карма. Той се съгласи с това и каза, че и той тъй си мислел, но сега мислел за варненския Попов, който бил най-старшият, та да не можел и Петков да протестира нещо, като щял да го махне и изпрати в Плевен.
- Имай предвид неговата амбиция и дебелата му глава - и на тая тема приказвахме доста.
Още като бяхме в градината с царя, че после влязохме в кабинета му, той ми показа едно писмо, пратено от някого до Евдокия с характеристика на 52 министри след 19 май 1934 година. Остана после да ги чета. В него най-жестоко са се отнесли с най-честните хора - Сапов и Недев... а Габровски го хвалят и даже пророкуват, че щяло нещо да става с него... гениално...
После той ми разправи доста надълго за разправиите, които е имал със сестра си и с царицата и как можал да ги предума да се помирят и да се разберат. Много ми хареса неговото търпение и такт, с които се е отнесъл към тоя въпрос. Разправи ми и за една роднина на жена му, която е черногорка и която видяла в Станимъка как народът го посрещнал спонтанно, му казала, че сега разбрала, като видяла с очите си как го обича народът и как той без всякаква стража се движи навсякъде, но това, разбира се, не можела да го каже на Джо (Джована)536, която знае само въздуха на вилата Савоя да диша и не може да разбира другите хора.
За Даскалов бях му казал да го вика и да му каже, че е по-добре засега да не [се] карат, а да вземат принципно уж две становища - всеки с една страна от воюващите, както правеха гърците, та във всеки случай печелят (защото и без туй те се карат, ами да не бъде на лична почва, ами да е уж на принципна... докато му дойде времето да си иде.)
