«Ще му кажете на царя, че той трябва да бъде най-умният в Европа сега, ако иска да успее, инак ще закъса. Да спазва природните закони, принципи и факти. Това е организираният свят - в хаоса другояче седят работите.515 Те сега се чудят и мислят, че ние всичко сме минирали, а то е Божественото, което им препятства. Хората не са фактори на живота, те са като прашинки. Не е мантията, която прави царя - мантията е последно нещо - парадната форма. Трябва да действа с вяра, за да не се поддаде. Всички сега в Европа са напечени и Англия също [е] на ръжен. Русите водят хубава политика. Царят трябва да оправдае доверието на невидимия свят. Не само да расте, да цъфти, но да даде и добър плод. Ако вършат добре, всичко ще завърши добре.516 Трябва да се поопекат малко - ние знаем какво ще стане, но няма да им кажем - нека се поопекат малко... Защото, ако спечели сега Германия, ще спечели насилието, ако спечели Англия, ще спечели лицемерието и лъжата - та кое да избере човек? Ще трябва да се подрязват - ще дойде до уравновесяванието между двете и ще дойде и хубавото.517
Среща с царя във Враня на 25.IV.1940 г. от 8 до 10 ч сутринта
Разговорът започна с това, че ние не сме се виждали отдавна и че хич го нямало, съвсем съсипан бил и пр. Разправи ми, че имали телеграми от Швейцария и от Америка, че Румъния стоварила войски на границата, както по-рано във време на войната. От проверката се оказало, че това е така. И румъните не отказали. Тогава той свикал Филов, Габровски, Попов и Даскалов и започнали съвещание и искали да направят мобилизация. Попов искал да вика Мушанов, Цанков, Калфов и други бивши, за да се съвещава с тях. Аз не се стърпях и казах:
- Та това са бозаджии, а не министри, ако от толкова малко губят главата си. Това е срамота. Пред нас има Сърбия и Румъния - те не са прегазени, те от какво се страхуват? Или това е само предлог на тия господа, които са всецяло в ръцете на спекулантите, да внасят само повече паника, за да си вършат далаверите. Това е престъпно. Вие трябва да не се поддавате на това. Вие трябва да бъдете човекът, който до последния момент трябва да загази най-голямо спокойствие. Ако има нещо опасно, ще Ви се каже, но дотогава не се поддавайте на никакви такива влияния. И без туй се вършат доста глупости, които струват толкова скъпо на народа.
- Да, и аз имах това впечатление и затова се противопоставих на всичко това, още повече, че сме пред Великден и ще внесем смут в народа. Тогава накарах ги да се откажат от тия първи намерения и решихме следното: първо, една окръжна нота, с която съобщихме за положението ни с Румъния - до Великите сили; после поръчахме да се изпрати Шишманов до Кьосето в Италия, да се срещне той с Мусолини и да пронюха нещо; после - да се срещнат с Лаврентиев, който отива в Москва на доклад, и да го запитат как те мислят, без да издават картите си, какво мислят те: ще им бъде ли безразлично кой може утре да ни прегази и прочее... Към сърбите да се направят изявления, но да се не даваме всецяло в ръцете им, за да не станем разменна монета, с която те може да си послужат или към турците, или към германците (защото Попов искал да им обещае транзит оръжие от Турция, ако има нужда, и по тоя начин ние сами ще се дадем в ръцете им, ако обадят това на Германия, и пр.). Също - да се направи едно малко частично стягане и повикване на нови войници на север.
Всичко това одобрих, като пак му повторих, че тия министри са играчка в ръцете на спекулантите, че те даже не си дават отчет за това, което в момента правят, и че затова той трябва да бъде буден и да държи къса юзда повече от всякога досега. Той ми каза, че би искал да прави това, но бил останал повече от всякога сам. Нямал хора, че почнал да мисли да не е станал луд -толкова му се виждат някои хора около него несериозни.
- Е, да видиш какво значи да стане човек умен - казвам му, - това е, като да стане връх самотен, да няма с кого да се разбере. Но това нека не те отчайва. Нима Христос не счетоха за луд? Я чети Евангелието от Йоана, глава 10, ст. 20. Тъй че, сега именно започва твоето изпитание с въздух. Ако беше чел Щай-нера518, щеше да го знаеш - и му говорих по тоя повод доста, за да може да се поуспокои малко и да разбере, че той, като овчар, ще минава изпитанията си със стадото заедно.
Говори ми за жена си, за сестра си и за брат си, които сега, вместо да му помагат, се намерили да му правят въртели. Че и една стара симпатия го издала на мъжа си - пак сега, и то му дошло от невидело. Посмяхме се, но се поуспокои малко след разговора, който мина пак на държавна тема. Каза ми: Рен-дел е обещал, но дали Англия ще удържи на декларацията си да зачита неутралитета ни, докато другите ни зачитат ...
Говорихме върху общото положение. Посъветвах го да държи по-тесен контакт с американския пратеник, който е интелигентен човек, и при това не е заинтересуван и ще му даде добри сведения и съвети. Но казах му и това, което Учителят е казал за него, и добавих, че той трябва да внимава много да се [не] поддава на това, което гони само свойте странични лични интереси, и че трябва да предпочете да има несполука в своя личен живот и сполука в общото, отколкото обратно. Личната жертва ще се наложи, но заедно с това и ще има общо повдигане.519 Каза ми, че понеже говорил на Сакаров, че Мушанов Стойчо му писал едно писмо, в което се оправдавал, че той не е бил говорил срещу дъновистите и пр., царят обеща да ми го изпрати по Надя да го прочета. Пак сведох разговора за големите спекулации, които се правят, както с боба и др., и му казах, че трябва да се стяга, инак ние ще се разнищим от главите. И той го вижда, но какво да прави, като всичко, на което посегне около него, е все гнило - и ми разправи за Груев и пр. и сега нямал с кого да узнава какво става около него. Карал се и с Генчев, нарекъл го мошеник и пр.
Заговорихме за Румъния пак и той каза, че не знае къде е сега Карол.
- Където щяхте да бъдете Вие, ако бяхте обесили Дамяна - казах му аз.
- Да - каза той, - щеше да бъде много лошо...
- Да, и аз не зная защо Вие тогава не послушахте - да бяха го глобили само 200 лв. за нарушение на граничните правила и да бяхте го пуснали... А Вие почнахте да се борите с един циганин. Но от тая борба циганинът може само да се хвали, но Вие какво спечелихте?
- Нищо - каза царят... - И с тоя въпрос трябва да се ликвидира по някакъв начин. Да, че инак се създават мъченици - каза царят.
- Псевдомъченици - казах аз. - Пуснете ги при първия удобен случай... Това е съвсем празна работа, в която Ви въвлякоха «приятели»...
- Да - каза царят и се замисли.
После минахме на нови теми: за него лично и неговите изживявания, а после - върху Багрянов. Той ме запита дали Багрянов по мой съвет е отговорил така - виждал ли съм го?
- Не - казах. - Отдавна не съм го виждал.
- Той и на Филов не е казал какво ще отговаря. Чуден човек. Защо се приравни с Иван Петров? Че аз, ако бях на негово място, щях да кажа само, че на въпроса ще получат осветлението при разглеждание на бюджета му, а сега той се приравнил с него. Други можеше да даде тия осветления.
Изобщо, царят, изглежда, съжаляваше за тоя инцидент. Аз му казах, че това е организирана кампания на кьосеивановщината и че както се отърва от главата, така трябва да се поставят на мястото и останалите от тайфата, ако иска да има ред и мир, но конкретно не говорих по тоя въпрос, защото е още рано - да си покажат повече рогата, че после...
Дадох му и новата си книга - «В светлината на Учителя»520. Той ме запита някак наивно и по детски:
- Има ли ме описан и тук? - Аз се засмях:
- А, не, тук не. Но имате ли нещо да се оплачете, жалби и претенции, за описаното в «Благословение»? Четохте ли го?
- Четоха ми го.521 Нямам какво да кажа за оплакване.
- И при колата?
- Да, и тоя случай хубаво е предаден, доволен съм, няма оплаквания. - И се засмя.
- Ами това Ви е най-хубавото качество, изнесено там - демократичността, да се грижите за всички, да слизате и се разбирате с всички. Това ще ви остане. Другото, което са писали, за да Ви се харесат, е едно, а тука сте изнесени, както сте си.
После разговорът мина върху детенцето, което бях срещнал случайно -Симеончо. Пожелахме си всичко хубаво и се разделихме.
Туй, което засяга личното, не го пиша, а част от разговора и позабравих, защото го записвам след 4 дни. Научих се, [че] Багрянов е отговорил под подтика на Севов, но дали последният му е казал, че царят го иска, това не съм проверил. Изобщо, Севов играе странна роля в много случаи, но Господ да му е на помощ.
На 10.IV настоящата година царят беше пратил една шифрована телеграма до Париж, в която се казваше, че Михайлов522, който бил още в Полша, с нарочно лице пратил известие, че България е вече с Германия и предлага, като тя тръгне във война или още в мобилизацията, той да вдигне бунт в гърба с ВМРО и срещу това иска френците да се съгласят да се обяви независима Македония с българската част и гръцката, а от сръбската само Битоля да се вземе... френците, които издават това на Балабанов523, казали му, че като несериозно нещо, те се отказали...
