«Да следва неутралитета. Те си уреждат своите работи и сега всичките народи си показват зъбите. Сега ще се даде урокът на всичките държави. Мъздовъздаяние иде на всички държави. Адама изпъдиха вън от рая. Атлантите отидоха под водата, египтяните не останаха. Евреите не възприеха християнството и ги гонят, и ако християните не приемат, възприемат братството, и те ще пропаднат. Християнските народи ще преминат през пресяване. Това са години на голямо изпитание. Войната няма да закъснее 2-3 години, ще дойде пресяване на германците. Сега гледат своите лични интереси. Те не знаят, че класическата музика се създаде във времето на Наполеон като противодействие на ония размирици.316 В човека има нещо упорито и своенравно, а хората искат да се облагороди това. Адам не беше господар на яденето, атлантите - на чувствата си, египтяните - на своята воля, евреите - [на] своята невяра към Бога - като разпусната жена: идопоклонство на този и онзи; християнството трябваше да се освободи от користолюбието на евреите. Сега свещениците, като им не вървят работите, както те искат, няма да намерят погрешките си в неспазване Божиите закони, а ще намерят, че вината е тук, в Изгрева317 ... Царят трябва да се самоопредели вътре в себе си. След 2-3 години ще бъде безпредметно. Сега трябва да го направи.318
Генерали са се събирали на консулт - накъде и какво да правят... Да не си турят мисълта, че ще придобият нещо. С чужди съвети изгубиха и туй, което имаха, щото, и без да искат, пак в края на краищата ще се получи, но ще бъде безпредметно. По-добре е сега Румъния да граничи с Германия, отколкото ние. Сега румънците имат да опъват каиша, не ние. Българите не са добре осведомени. Сега Чехия и Моравия заместват България в страданията. Защото България се намира в своя златен век, но в бъдеще ще се отплаща на тия държави.319
Този век - XX - е за реставрирането, възстановяването [на] Божественото право в света. Ще бъдат пресети държавите и всички държави Бог ще ги смири и ще навлезем в новата епоха. За добрите хора тоя век е най-добрият, а за лошите - най-лошият; по-лош не е имало!320
Защо се е скрил къртът под земята? При най-лошите условия са го гонили отвсякъде и сега те са минали, но той пак се крие там. И хората сега, народите, почнаха под земята да се крият. Ужасно е положението.
Ще му прочетеш от «Учителю благи» 61-63 страници.321 Трябва да види ще остане ли нещо за нас или няма да остане от многото обещания. Ще минем в Божественото, то е красиво навсякъде. Тия хора нямат мярка за правота държат на правота от страх. Страхът им помага за егоизма.»
Среща с царя от 9 и 30 до 12 и 40 ч на 14.VI. 1939 г. в Стоянови
Обект на разговора бяха рапортите на пълномощните министри от Рим: Поменов322 за разговора му с граф Чано323 и неговото настояване България да се определи към Оста и да отиде царят пак към Рим по причина на сватбата; като поменал, че нашата войска, и малко въоръжена, но ще ѝ бъде дадено оръжие от Германия и че сега я делят само 200 км от Охрид до Бъл[гария] и щели да минат през «свои» земи?! и пр.
Рапортът на Т. Христова324 от Ангора, в който рапортуваше за срещата си с Гафенко325 румънски, който го подсетил и на когото той казал, че балканско споразумение без Добруджа е немислимо, на което Гафенко отговорил с отказ.
Рапортът на Драганов Пръвчо от Берлин, в който се описва разговорът му със сръбския пълномощен министър в Берлин по повод посещението на Павел там; между другото пишеше за трите разочарования на Хитлер според един негов приближен: в Англия, в религията и в Полша. По тоя повод царят ми каза:
- Това е вярно. Като говорих с него, видях това, което виждах някога в някои земледелци, които ме търпяха и уж обичаха, а не можеха да ми простят, че съм по-учен от тях, и скърцаха със зъби. Та, и Хитлер, когато му говорех, че Англия отначало е можела да губи война, но в края винаги ги е печелила - това ни учи историята, той се съгласяваше с това, а после избухваше и казваше, че той няма намерение никога да воюва с нея, и тупаше с юмрук: «Моята авиация ще разгроми Лондона в един час» и пр. Същото - и за религията; тоя човек иска да воюва срещу духовното с механически средства - то е все едно да иска да реже въздух с нож, но той, изглежда, това не може да схване, като че ли има нещо, което му пречи за това. А колкото се отнася до Полша, вярно е, че той наложи на Германия пакта с нея в 1934 година и че прусите не мразят поляците, защото ги считат недостойни, но ги презират.
Чете след това някои писма. Изобщо, е недоволен от Драганов, който не взима никакво активно участие, а пише като кореспондент. Решихме него да преместим в Рим, белградския - в Рим, Шишманов326 - в Белград, и тогава ме заговори за мъжа на жената на Кьосето, който беше в Тирана, и сега иска да му намери място. Казах му да остави този човек, понеже е срамота това, което става - да дава зестра на мъжа на жена си, дипломатически постове327 ... Царят ще каже, че лично го не иска вече, па ако ще, нека се сърди мадам Кьосе...
Към срещата с царя на 14. VI. 1939 г.
Събитията са скоротечни, но не и скоропреходни (в смисъл, че ще траят дълги години) и тия, които трябва да бдят, изчакват случаите и ще използват възможностите.
Царят ми чете още писмата на Стоянчев328 и на Данаил Крапчев329 . И двамата застъпваха македонската кауза. Стоянчев искаше да се пуснат (помилват) затворените] македонци, а Крапчев пишеше срещу Кьосето. Кьосето бил казал, че се отказва от Македония, [нечетливо] и др., а то всъщност го е казал Стойчо Мошанов и този [нечетливо] го е приписал на Кьосето и Кьосето го опровергал във вестниците. За македонците си е сега …………..*
Говори ми за Петко Пенчев330 , който той нарече «креатура на баща си», който после подтикнал Паница331 да убие Борис Сарафов332 , приятел на баща му. После той, Фердинанд, го теслимил на Малинов333 , но и там направил същото, на 19-и арестувал Мушанов и пр. Той е един опасен човек. Винаги преди събития той шава. Има една каолинова мина и все нея ходи да продава... И сега ходил в Белград за това уж, а се срещал с Евтич334 , със Стоядинович, с ... много хора, между другото и с помощника на Цинцар Маркович (името забравих) и след това отива и казва на пълномощния министър Попов335 в Белград, че говорил с тоя министър, че му казал, че те трябва да дадат пример, като жертват Цариброд, и уж той казал, че това е право и че те ще го сторят. И като подвежда Попова така, тоя се запасва и отива от свое име при същия с желание да прави политика и му казва това - т.е., че те трябва да отстъпят Цариброд. Тогава онзи помощник-министър се разфучава и казва: «Вие, българите, нямате насита, не знаете какво искате. Ние напролет ви запазихме да не погинете, а сега вие искате от нас граници от 1913 г.» и пр. Изложил се страшно и бил руган. А Петко Пенчев разправя и тук това, че е говорил с министъра, но казва, че той му отговорил, че сме лакоми, и същото като на министър Попов, а изглежда, че съзнателно е подвел онзи да направи онзи гаф и да се изложи. Много лош човек...
След това ми каза, че Кьосето не се чувства сигурен да отиде в Германия, мисли да прати Божилов да измоли оръжие, на което се съгласих, като му обърнах внимание сведенията си да не взима от Пръвчо Драганов, защото ще бъде само повторение на неговите сведения, а сам да се добере до нещичко, на което царят се съгласи. След туй ме пита дали да отиде на сватба в Италия, на което му казах, че е по-добре да отговори, че царицата ще иде, а той сам ако има възможност. Пита ме също дали да приеме един голям орден маджар[ски] , който му дават. Казах му да се направи изследване. Запита ме също за празника на Симеончо, за това, което ще трябва да се говори. Казах му, че ние ще успеем само при неутралитет.336 Четох му това, което беше ми дал Учителят, и той го разбра. Дадох му и фотографиите от Ситняково и той ги хареса. За речта, която има да каже, казах му тия два основни пункта, които може да вмъкне като основни: че събитията са бързотечни, но не са бързопреходни, т.е., че ще траят дълго време и следователно ние трябва да изчакваме случаите и да използваме възможностите! Че има кой да бди и трябва със спокойствие да дочакаме времето за реализиране... Той го хареса.
Говори ми за приема на фон Рихтхофен337 . Как, като му свършила официалната страна, казал на немски: «Този медал, «Пур ле мерит»**, го нося заслужено. Ние се сражавахме заедно и страдахме заедно. Вашата банка завлече нашата, ние мълчахме. Ние търпяхме несгоди и ви помагахме колкото можахме, вие ни захвърлихте като парцали сега и сте отлично разположени към Петру и към Сърбия, с която воювахте. Защо? Мислите ли, че по тоя начин се печелят приятели? Хитлер е честен човек и аз вярвам на неговата войнишка дума, но около него има хора, които другояче мислят. Защо ни спряха оръжието? Ние може да не бъдем с вас, но поне против вас не сме, а тия, които сега облагодетелствате, тия бяха против вас.»
В тоя смисъл му говорил и много ми хареса, само че аз не мога да запомням текстуално и затова сега не мога си спомни точно думите му, които са били силни, красиви.
- След това - каза царят - кампанията срещу мене тук, в София, постихна. Но той остана с отворена уста, още повече като му казах, че го помня отпреди повече от 20 години - когато се срещнали пръв път: той - с руси коси, а сега - побелял, а царят - окелавял...
По тоя повод ми разправи как е взел тоз «пур ле мерит», който сега имат само Гьоринг, Браушвиц и ощетрима-четирима човека в Германия. Когато Макензен338 се карал с Тошев339 във вагона и щели да се бият, княз Борис не искал да преведе това, което Макензен искал, като му казал от свое име, че не може да стане гробокопач на своето отечество, че полуразбита армия не може да върви напред, че трябва да дойде една германска дивизия (217-та), зада се промени положението. Тогава Макензен се съгласил, дошла дивизията и след това разбили противника и можли австрийците да минат Карпатите, да се вземе Букурещ и пр. По тоя повод Макензен сам представил княза Борис за «пур ле мерит». Кайзерът телеграфирал и честитил на Фердинанд това, а той побесняяи веднага чрез Стоянов му телефонирал да се яви на 1 юни в София...
- Пътувах и ден, и нощ, и като дойдох, тикна си ръката да му целувам и вика: «Как смееш?» Идеше ми да хвърля ордена си в краката му. Аз заради него, понеже беше ревнив, не влязох в едина град - с войските все стигна до града и се върна, а той... Каза ми да чакам да ме повикат и чак след два дни арест ме повика и тогава се обяснихме, че не съм виновен нищо. Но из носа ми излезе тоя орден, но го подчертах на германеца, че съм си го заслужил...
Приказвахме за Генчев, който той ме помоли да го приема, понеже бил много отпаднал, понеже той го гълчал много, понеже Генчев му уволнил личния слуга - «и понеже Вие тъкмо ми бяхте говорили да не оставям като по-рано с Бърова340 - да назначава министри, сега го поставих на мястото му и сега се лекува с дестилирана вода при Димков, та ако може, помогни му и ти душевно, виж му ръката.
Казах му, че и Беби Чумакова идва при мен и той се зарадва, че пак ме потърсила.
- Но - каза той - царицата ѝ иска обещание, че няма да идва при Вас. Забелязвам и аз в Беби промяна. Тя ще Ви търси и Вие може да ѝ помогнете.
Говорихме за срещите с царствуващите и му казах, че това търпи, когато цяла Европа е въоръжена до зъбите, беше нещо хубаво и смислено. То ще даде плодове после. Изобщо, в тези три часа ние се видяхме и по доста въпроси на едно мнение. Сега ми хареса. По-спокоен е.
_________________________
* Прилагаме тази страница от дневника сканирана, тъй като почеркът е много нечетлив. Вж. стр. 754. (бел. М.И.)
** «Pour les merites » (фр.) - «За заслуги». (бел. М.И.)
