(15) Среща на 26.XII.1 938 г. с Царя, от 6 и 30 следобед до 8 и 30
Вечерта, в ген. Стоянов
Дойде в 6 и 40. Понеже ми бяха казали в 6, аз му направих бележка пред Стоянови, че това не е английска точност.
- Признавам се за виновен - каза той, - но аз бях казал за 6 и 30. Тогава няма закъснение.
- Не, има, но само 10 минути.
Влязохме и той ми каза:
- Искали сте да ме видите, а тъкмо и аз имаше да Ви говоря някои работи.
- Не, аз не съм искал да Ви видя и даже казах, че за в бъдеще не искам да Ви виждам. Ако Вие искате, аз ще бъда на разположение както лекарят на болния, но вече нямам какво да му говоря.
- Какво казвате, бе Лулчев, че какво съм направил? - Той беше много изненадан и видимо нажален. - Ако съм направил нещо, ще го поправя. Най-после, хора сме...
- Не - казах му, - няма какво да се говори повече. Вие оставяте добрите хора неподкрепени, а на лошите давате ход. Това не може повече. България не може да бъде играчка в ръцете на петнадесетина търговци и разбойници. В България има още честни хора, а Вие им препречвате пътя. Те ще излязат въпреки Вас!
В тоя дух продължихме. Той се оплакваше от Кьосето, че го лъже.
- Ама Вие сте като някои семейства, които се оплакват по два часа от слугините си, а като ги питате защо не ги изпъдят, казват: «Свикнали сме с тях.»
- Да, това е много вярно - каза той. Заговорихме за Пращилов.
- И Вие, и аз, и той е оклеветен човек, затова се застъпвам за него. Вас хубаво ли Ви беше, когато Цанков каза: «Ще вдигна завесата», и няма[ше] нито един да му каже: «Вдигнете я, да видим кой е зад нея!», а всички останаха с впечатление, че сте Вие!
Говорихме по много работи и аз бях много агресивен, но сега не ми се спомнят - просто като отровен бях снощи и сега не искам да ги пиша. Казах му между другото, че не може да се тури лошото да възглавява нещата, че в живота те са смесени, но че доброто води. И тук така трябва да се нареди. Да смени кмета, директора на пощите, директора на здравето, на полицията и пр., и тогава ще разберат, че съществува, а и тия, охранените, ще се поуплашат и ще почнат по човешки да се отнасят.
- Това може да сториш. - Казах му, че ще проверя думите, които ми казва, че е казал Красновски, и съм положителен, че той не може да ги каже.
- Проверете ги. (Беше въпросът, че уж той прекратил анкетата, за да го спаси от жена му.).
- Не може това да продължава. На народа са спрени всички пътища. Обеднял е. За него приказват, а ето 400 души учители уволняват основни, а това значи да останат 20 000 деца без учители. Грехота е това!
Той си взе веднага бележка да оправи това. Бях казал на Надя да види да направи нещо за бедните деца на село Брезе, гдето е сега Невенка. Той отпуснал 3000 лв. за основаване на трапезария и аз му благодарих.82 Той се позарадва. Казах му, че за него съм виновен и аз, защото, ако бях добър ученик, и той щеше да е добър. Това му се видя някак чудно и той каза:
- Не, аз съм си виновен, но почнах да се събуждам вече.
Казах му, че до Нова година не искам да го видя.
- Тогава нека след Нова година да се срещнем. Имах много въпроси да се посъветвам с Вас, но свършете си работата.
Каза ми как при Кьосето се явил Робев83 с не зная още кой и му казали, че не може да позволят България да се управлява от братя Лулчеви от зад Борисовата градина.
- И аз запитах - казва царят - Кьосето: «А Вие какво му казахте?» -«Нищо.»
- А защо му не казахте, че Вие пазехте България от неговите рушения?
- Нямам хора. Виждаш.
- А и като имате, ги съсипвате, както някога Савов84 и сега Недев. Но това не може по-нататък. Стига вече. Трябва да застанете малко по-решително на позицията си. Това поне не е толкова мъчно. Стига са Ви смятали за мекушав!
