(6) Среща с царя на Рила при Вадата на 13.VII.1938 г.
Пристигнах на 7-и на Рила. Там бяха пуснали 300 коня да пасат, та бяха изпоцапали мястото и трябваше да се чисти. Дойде ловецът Христо Кацарски да ми каже, че царят ще дойде на 13-и на Вада в 8 ч сутринта, да се видим, ако може - това му телефонирал от Царска Бистрица.
На 13-и сутринта бях на беседа на молитвения връх и в 6 и половина тръгнах. Учителят ме изпрати сърдечно, като ме посъветва да бъда внимателен. Сега, каза той, работят от невидимия свят да смекчат нещата.11 Целият облечен в бяло, придружен от Йордан12, аз бях в 7 и половина на Вада. Бяхме взели чайника с вода от тукашната чешмичка, за да черпим царя. Запалихме огън и аз излязох малко. На изток се показа веднага царят. Беше 8 без 20; много елегантно облечен, спортно, бинокъл, бастун и малка раница на гърба. Той ме забеляза веднага и ме поздрави с високо вдигане [на] каскета си във въздуха. Аз му отговорих с вдигане [на] едната ръка. И двамата се приближихме бързо един към друг и аз му се похвалих, че сме му донесли вода да го черпим от чешмичката - това, което той си няма. Седнахме до вадата на неговата стара карма - подарената от него, пардесю тъмносиньо. Снех му раницата. Каза ми, че ми носел плодове от Кричим - помнел, че когато аз съм дошел най-напред в Царска Бистрица, съм му донесъл един портокал - сега и той носел. Седнахме. Аз извадих от моята раница прясна питка, месена и печена на планината под връшник, сирене ементал и една пиперка зелена, на която той се много зарадва - той ги обича. Турих му една хубава чаша захар и лимон и топла вода. Това ни беше гостенето му. Ядохме и говорихме. Предварително му казах за Юрдан.
- Като моя Свилен13 ли е? - ми каза царят смеешком.
- Да - съгласих се аз и повиках Юрдан да се приближи. Той дойде, вдигна ръка и поздрави със «Само Божията любов носи пълния живот.»14
- Напълно съгласен - каза царят, като поздрави с вдигане [на] каскета си.
- Добре дошли, Ваше Величество!
Царят му подаде ръка и благодари. Като му казах, че е шофьор, царят му каза:
- Е, значи колеги сме.
Почнахме разговора. Казах му, че речта на Кьосето15 не съм чел. Той ми я разправи накъсо. Каза ми, че ходил при Кьос[ето], който бил болен, и го накарал на 7.VII. да говори.
- Магически числа си му избрал - казвам му.
Цитира ми някои пасажи от речта му и каза, че ще ми изпрати стенограмите. Главните въпроси, които имаше и говорихме, бяха: 1. Отговорът на тронното слово. Прочете ми проекта и направихме няколко поправки; да приеме депутация или всички народни представители? Казах му, че ще е по-хубаво всички народни представители да приеме, да ги не дели. Ще му бъде малко по-мъчно, но няма нищо, после ще му бъде пък по-лесно, защото ще чуе мнозина.16 Той се съгласи и каза, че в петък ще приеме всички. Законът за печата -поне да се внесе. Задълженията? Сега, като преписвам, не мога си спомни за какво са били - да се оставят наесен; да направи една закръпка на кабинета, ако има нужда, след виждане на депутатите да отиде в странство и след връщането оттам да направи генерална реконструкция. Това бяха главните въпроси. Между другото говорихме къде е ходил по планината; за сестра му Надежда, за зет му, който бил болен от стомах - решихме да го видя и му дам наставления.17 Говорих му за Николаев - че министър не може така да говори за свойте чиновници.
- Но мястото на тия работи не е в събранието, а в Министерския съвет -казах аз. - Каква е тая политика? Николаев е истеричен и демагогства.
Царят беше съгласен с това. Говорихме за доста други работи. Между другото говори ми за сушата.
- Аз Ви казах и по-рано, че Бялото Братство не трябва да се засяга, защото ще има последици... И това е най-малкото!
- Зная, зная, нали зная какво беше и със стария, и с кешишите* Василий и Партений и други.19
- Да, защото не сме важни ние като хора, а функцията, която изпълняваме. Ако някой нападне мене, е едно, но ако някой нападне Вас като цар, е друго. Който служи на Божествената идея, Бог го пази. Други са интересите на един, който пипа агнето да го види угоено ли е, ако е месоядец, и други - на вегетарианеца...
- Да, разбира се.
- И към Вас тия, които търсят своите интереси, те тъй пипат, а друго е, когато пипа тоя, който иска само да види дали му е достатъчно само храната...
- Знаеш, много беше тежко тая неделя. И най-интересното беше, че четох във вестник там, френски, от 6-и, една статия против астролозите, които предсказвали, че тая седмица ще бъде тежка - той го оборваше, а аз го четох тъкмо когато го опитвахме, че беше така...20
- Ами, разбира се, Земя+а е една къща, около която влияе Слънцето, Месечината и всички планети. А това влияние не може да бъде без последици и за хората! Ако затвориш прозорците, цялата къща ще стане тъмна. Но и по-лошо ще дойде...
- Зная, зная... (Следва неразбрано.)**
- ... но с Николаев не може да се работи. Той е архипоп.
- Но видяхте ли, с Генчев21 се карали. Той казваше, че ние не искаме да изпълним закона, а се оказа, Вие видяхте, четох Ви закона на полицията, че трябваше само да се съобщава, а не да се иска разрешение.22
- Да, разбрах, Лулчев, това са произволи и дивотии.
(Искаха да ни затворят събранията и настояваха да сме искали разрешение).
- Трябва да се премахнат тия работи. Ще устои тоя държавник, който е спазил най-добре справедливостта; тия постройки, които са градени с отвес - без това е невъзможно! Дайте отдушник!23 Държавата е като жив човек. Както една къща има нужда от канализация, от комини, от чистене - нашият строй не е идеален, дайте място, път на неправданите къде да се оплакват от несправедливостите. В тоя свят тия, които слушат волята на Твореца, ще бъдат най-добрите. Вие имате интуиция много добра, но умът Ви бърка... прави сметници...
- Да, това го имам.
- Но то пречи. Вие минавате по бедност, в последния момент Ви отпущат малко кредит за нова работа.
- Да, така е.
- Хубавото Ви е, че се смирявате и затова Ви помагат. И нов кредит ще Ви отворят, бъдете само внимателен.24
Говорих му за призванието, което всеки човек има в своя живот и пр.
Пита ме за Луков25 и Куманов26. Казах му, че те трябва да са дълбокият резерв, но че трябва и да се школуват и прочее, за да вземат по-права посока и държавнически идеи. Той се съгласи.
Много са лични, а сега трябват държавници от по-голям калибър. Каза ми, че Генчев се срещал с Кимона27 и той съскал от яд за изборите.
- Излишни бяха тия дивотии, които му правиха.
- Да, и аз тъй ги намирам - каза царят.
- Това вече Николаев ги забърка.
- Да, той е истерик.
- И неуравновесен - каза царят. (Точно дали тая дума беше, не помня, но смисълът беше тоя.)
Питах го за децата. Каза ми, че са добре. Казах му, че княгинята Мария-Луиза прилича много на Вера Стоянова28 и той с учудване констатира това. (Говорихме за мисълта при зачеванието29.) Другите работи бяха лични и тях пропущам.
Изпратих го донякъде, той беше дошел с военна шестоколка, която го чакаше при заслона; оставих го да си слезе сам дотам, за да не ме видят други. На сбогом си махна черните очила, да ме не гледа през черно. Пожелахме си успех в работата и се разделихме. С Юрдана си взеха също сбогом и го пита от кое село е и занятие и тогава го нарече; че е колега, като се научи, че е шофьор. Пита го на колко е години и когато той му каза, че е на 33, царят каза: «Значи ти си във възрастта на Христа» и пр. Подаръците - праскови и зарзали, каза, че са от Кричим, носил ги е лично, да се не повредят. Той ги прочете и излязоха 19 парчета. Казах му, че това е най-хубавото земно число. Той се зарадва. Раздели ги, като даде на мене 9, а на Учителя - 10. После ми даде 3 банана - «за да станат 12», каза ми Учителят, когато му разправих колко ми е дал. Учителят беше също много внимателен и ме покани да се храня заедно с него на неговата масичка, което накара мнозина да завиждат, защото това е рядка чест.
На тръгване тая сутрина, като отивах при царя, Учителят ми каза:
- Бог да бъде с тебе.
- Да бъде волята Божия - му отговорих аз.
14.VII.1938 г., Рила, второ езеро
_______________
* кешиш (от перс.-тур.) - диал. калугер или поп. (бел. М.И.)
** Забележките в кръгли скоби тук и по-нататък са на Любомир Лулчев и са поставени при преписа на дневника, който е направил самият той на пишеща машина. (бел. М.И.)