По повод на недавна приключилото се следствие против Дънова, извадки от което бяха поместени във в. «Зора», (бр. 3706)*, г-н Л. Лулчев, един от фанатизираните последователи на Дъновата секта, и по слухове - бъдещ заместник на Дънова, е излязъл в същия вестник (бр. 3720) със специална статия под заглавие «За Учителя Дънов», в която защищава учението и личността на своя «учител». Като прочетохме тази статия, да си кажем право, ние останахме изненадани как е могла редакцията на «Зора» да й даде място, защото не сме свикнали да четем в този вестник умишлено разпространявани заблуди, единственото назначение на които е да се всява съблазън в душите на по-наивните читатели. Направихме справка и се оказа, че ревностният «апологет» на Дънова е използувал случайното отсъствие от града на двамата редактори на вестника, благодарение на което неговата «защита» могла да види бял свят.
Водими от добро желание да предпазим някои читатели от евентуална съблазън, ние ще направим малък разбор на цитираната статия.
Авторът на статията в дълго встъпление се обявява против всичко шаблонно, което могло да се хареса само на лекомислените съвременници и се произнася за дълбокомисленото «Ново» (разбирай учението на Дънова, Б. н), което е «изпреварило времето си», което «малко хора разбират», и което на мнозинството се виждало «чудновато», «еретично». Би трябвало след това встъпление г-н Лулчев да ни запознае с идеите на «новото», което той желае да «влезе в живота», но в статията му не виждаме нищо подобно по простата причина, че учението на Дънова е неопределено, неясно и разхвърляно, така щото нито се поддава на научно изследване, нито подпада под законите на логиката, нито пък може да се изрази съкратено в известни положения. Пред вид на това и сам г-н Лулчев не може да ни каже нищо ясно и определено за това «учение», което с такава ревност се заел да защищава. Той се задоволява само да ни съобщи, че както учението, така и личността на Дънова са оригинални и своеобразни, с което ние сме напълно съгласни, но това твърдение на г-н Лулчев вече не е защита на учителя, а по-скоро упрек, защото да своеобразничат в мироглед, учение и в идеи, съвсем не е свойствено на хора със здрави концепции. Никой сериозен човек не може да стане последовател на едно своеобразно учение, защото то не може да се обоснове с друго, освен със субективните настроения и преживявания на неговия автор. Особено това е важно за автори с болезнена психика.
Като не може да ни каже нищо ясно за учението на Дънова, г-н Лулчев си служи с общи фрази и голословни твърдения, които всъщност нищо не доказват.
Господин Лулчев пише наедро, без да посочва никакви «реални резултати» и основания, от които да се види, че Дъновата «козмогония... обхваща всичките области на човешкото знание и култура», че последователите на Дънова ги имало с хиляди по целия свят, и че «хиляди хора с изтерзани души... получавали утеха и подкрепа в Божественото (?) слово на тоя учител.» фактите, г-н Лулчев, говорят тъкмо обратното, а именно, че мнозина последователи на Дънова се самоубиха, други немалцина полудяха, а всички останали, посърнали и изнемощели, приличат на движещи се сенки, по лицата на които не проличават никакви следи от жизнерадост, така че всеки, който ги срещне, не може да не ги съжали, понеже вижда, че това са хора без творчески порив, негодни за ползотворна обществена дейност и следователно - изгубени за обществото.
Господин Лулчев все тъй наедро пише, че част от учението на Дънова била отпечатана в около 50 тома. Ако не иска г-н Лулчев да го обвиним в лъжа, не е зле по някакъв начин да ни посочи кой е издавал тези томове и къде можем да ги намерим, защото никога досега не сме чували за подобно литературно богатство у Дънова**. А колкото се отнася до пасажа, че имало беседи на Дънова, преведени на всички езици, това не ни е възможно да проверим и предоставяме на читателите, ако мислят, че г-н Лулчев не лъже, да му повярват.
Това е всичко, което г-н Лулчев говори в защита на Дъновото учение.
Фрази, недоказани твърдения и прекомерно надуване на факти, колчем се засяга «творчеството» на Дънова.
Но защитникът на Дъновото учение не е пропуснал и да се поразсърди на в. «Зора», защото в него (бр. 3706) били приведени откъслечни сведения от онова, що Дънов говорил пред следователя, а тия сведения подчертавали една несвързаност и нелогичност, която не отговаряла на действителността. Господин Лулчев бие в чука, а не в наковалнята. Той не отрича верността на цитираните в «Зора» пасажи, а само забелязва, че те били откъслечни. Та що от туй? Нима като се поставят тези пасажи в логическа връзка(!), тъй както те стоят в цялостното признание на Дънова, ще намалят с нещо неблагоприятното впечатление за техния автор? Колкото и да хитрува г-н Лулчев, като се опитва да прави ignoratio elenshi, не може да ни убеди, че човек със здрава психика, когато е изправен пред един следовател, може да говори: «аз мога да предизвикам температура от 4000 градуса и ти ще изгориш като въглен, а аз ще стана невидим.» А Дънов тези думи, както пише «Зора», ги е казал на следователя (по-подробно за другото, казано от Дънова, вж в «Ц. В.», бр. 42, «Отзиви и бележки»).
Като не говори нищо по същество върху учението на Дънова, понеже то е сбор от безсмислици, г-н Лулчев не ни дава ясна и точна характеристика и за личността на Дънова. И тук защитникът си позволява да подчертае с общи думи, че Дънов проповядвал цели 35 години, че той е служил безкористно, че не бил искал никога помощ от държавата и пр., а откъде намерил средства да построи десетки здания, бараки и салони за проповеди, както и да печати книги, всичко това защитникът благоразумно замълчава. Впрочем съдът ще си каже думата и по материалната издръжка на «братството», както и по това, дали Дънов не е обсебвал имоти на свои наивни последователи.
Колкото за беседите на Дънова, говорени публично в неделни дни, ще кажем на г-н Лулчев, че сме имали случаи да чуем някои от тях и да разменим мисли върху тях с непредубедени слушатели. Впечатлението на всички е, че в тези беседи на «учителя» няма нито логика, нито научност, а те изобилствуват с недомислия и противоречия. Най-важна в тия беседи е фигурата на проповедника, която може би единствена прави впечатление на нервно изтощените слушатели и ги държи в респект.
В заключение ще кажем, че статията на г-н Лулчев е тенденциозна. С гръмки фрази и необосновани твърдения той иска от една страна да защити «учителя» от ударите на правосъдието, а от друга страна - да му направи реклама, та дано се намерят някои немощни във вярата читатели, та да се уловят на въдицата. При наличността на положителното, светло и спасително Христово учение, което всеки празничен и неделен ден се разгласява от църковните амвони във всички градове и села на България, не ни се вярва, че ще се намерят наивници с нормална психика, които ще се повлияват от заблудите на г-н Лулчев, за да пият от размътения кладенец на Дъновото учение.
В. К.
________________________
* Част от тези извадки читателят ще намери в отдела «Отзиви и бележки» на 42 бр. на «Ц. В.» (бел. а.).
** * Всеки може да провери в каталога на Словото на Учителя Дънов и да преброи сам колко томчета са издадени от 1915 г. до 1931 г. и ще се убеди в цената на тази поднесена лъжа. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
