НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

4. ПРЕДСКАЗАНИЯ

ТОМ 20
Алтернативен линк

4. ПРЕДСКАЗАНИЯ


(В. «Живот», г. I, бр. 4, 12.IV.1929г., стр. 3)

- «Това стана в чифлика на моя роднина, където за  втори път беше до-шел на гости за 1-2 дена въпросният господин.  Познавах го от миналата година, когато беше гостувал десетина дни и беше  ни доста зачудил със свойте своеобразни тълкувания на много неща в  живота. Освен това той познаваше много добре и съвременната наука и  философия. Говореше смело и умело. Но все пак - тълкуванията му ми се  виждаха натегнати. Може би аз не можех да следя неговата логика, и  заради това. Но, както и да е, това не е важно. Искам само да отбележа,  че той беше и дълбоко верующ човек, но не тъй, както обикновено се  вярва. «Вярата без знание, като последствие е суеверие - казваше той. -  Вярата е необходима да те подтикне да станеш да търсиш каквото и да Без  вяра не ще намериш хляб, не би се мръднал... Но вярата е само стимул  -ако след нея не дойдат делата и знанието - напразно е тая вяра -  суеверие е тя.»

Изобщо, той охотно говореше на подобна тема, и  доста оригинално. Един ден, вторият, който той беше дошел, ний имахме  госте на обед, както винаги -г-ца М-ич от Виена, беше току-що  пристигнала от Лом, отбила се за няколко часа да види сестра си, която  гостуваше също в чифлика. Той, прекарал цялата сутрина в ходене из  полето - обичаше да става рано, преди изгрев слънце, и да ходи по  хълмовете, - щом се приближи до масата да си заеме мястото, се някак си  спря, погледна много втренчено г-ца М-ич, но като че ли не самата нея, а  нещо над главата й - и преди да бяха казани обикновените в случая фрази  за представяне, той се обърна направо към нея и с един много дързък тон  й каза:

- Госпожице, Вашият живот ще свърши с катастрофа!

Всички млъкнахме, неприятно изненадани от тая  неочакваност. Енергична, духовита, доста възрастна, но твърде добре  запазена, г-ца М-вич, живяла дълги години в Европа, като секретарка на  едно грамадно българско предприятие във Виена и други градове, се  почувства живо засегната от тази дебе-лащина и тутакси му отговори:

- Господине, не Ви познавам! Дръжте Вашите предсказания за себе си. Не съм от тия лековерни, които може да смутите с думите си!

И наистина, тя дишаше жизненост, радост, здраве - пълна, красива, засмяна, тя владееше там, където се явеше.

Вместо да разбере своята нетактичност, този господин й каза още по-натъртено:

- Госпожице, малко искам да зная. Длъжен съм  обаче да Ви кажа, че Вие се смеете, но във Вас вътре всичко е разрушено.  Вие ще скитате от град на град, но мир на душата си никъде няма да  намерите и най-после ще свършите с катастрофа!

Сянка мина през лицето на госпожицата, която беше  вече седнала на мястото си, без да му подаде ръка. Цяла зачервена от  яд, тя стана малко виолетова и му каза много сърдито:

- Господине, повтарям Ви, не Ви познавам и не Ви  позволявам да ми говорите по този начин. Дръжте Вашите предсказания за  тия лековерни, които могат да ги приемат. Аз не съм от тия, на които  може да се внушава, разбере това. Думите Ви са крайно неуместни.

Той стоеше още прав и изглеждаше доста разсърден,  а може би и на мен така да се струваше. Но той добави с един тон, който  направи всички ни да потръпнем, като че не говореше той, а някой друг:

- Госпожице, казва се само това, което може още  да се измени, да се поправи; туй, което неизменимо, съдба, фаталност, за  него не е позволено да се казва. Вашето е още поправимо, има и друг  изход.

- Оставете тези глупости - каза рязко г-ца М-вич - не смущавайте обяда на хората. Нали знаете, след Христа всички пророци са...

- Че Вий и на мене нали миналата година  предсказахте, че след една година ще си счупя крака - обади се сестра  ми, по-голямата, гимназиална учителка - и както виждате, аз съм още жива  и здрава...

Всички вперихме очи в него. Но той седна на стола си и се обърна доста спокойно.

- Как Ви казах, след колко време?

- След една година.

- Мина ли се годината?

- Че, вече 10 месеца минаха - каза тя.

- Нека минат и останалите два, тогава ще говорим!

- Ние всички млъкнахме, но настроението ни беше вече развалено.

Напразно г-ца М-вич се опитваше със своите  похвати на светска и весела госпожица да ни даде импулс и тон. Тя пиеше,  говореше, после ни пя модерни немски песни, но разговорът, макар че  бяхме доста хора, не вървеше гладко и весело. След като стана той от  масата, няма да скрия, ний започнахме по български един разговор и  критики, които ако беше чул, косите му биха настръхнали. А може би и да е  усетил, защото той тутакси си взе чантичката и отпътува за София, като  че ли беше дошел само да смути вниманието ни.»

Тук учителят се замисли, като че ли искаше да си спомни нещо.

- После, после? Случи ли се нещо? - запитаха всички присъствующи, които бяха следили с внимание разказа.

Той поклати глава:

- За съжаление - да. След около месец и десетина  дни сестра ми си закачи тока? на едно от стъпалата. Много лошо изви  стъпалото си и трябваше да пази леглото дълго време, а след една година и  нещо, вий си спомняте как свърши живота си секретарката на г-н  Чапрашиков във Виена.

- Значи тя беше? - запитаха неколцина.

- Да.

Всички млъкнаха известно време.

- Много пъти съм мислил след това. И срещнах се с  този човек няколко пъти. Наклонен съм да мисля, че действително има  науки, за които ний, официалните учени, хабер нямаме още. Отричаме ги,  както и невежите отричат пък нашата наука, защото да отречем е по-лесно,  отколкото да повярваш или изучиш. А нали древните римляни, най-големите  материалисти, ни оставиха изречението: «Вярвам, защото е абсурдно!» А  тъкмо тук мен се струва, че няма никакъв абсурд, а едно по-дълбоко  познавание природните закони, които дават възможност да се предвиждат  нещата, както и един доктор предвижда хода на болестта, а обикновеният  човек и не може да помисли за нещо подобно.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ