Налага се, крайно време е да се направят съществени реформи в изуч-вание явленията на живата Природа - от забавачницата - до университета. Това справедливо мнение, изказано от много видни авторитети в чужбина, па даже и в нас, ний само повтаряме със слабия си глас. Сега всичко в нас се проучва по форма, понякога и по съдържание, а почти никога не се разкриват нещата в техния смисъл. И затова ний си оставаме повърхностни в своите знания, складове от факти, несвързани с живата природа, факти често даже без ясно видим смисъл и връзка или пък много изкуствено наредени. Ако в една обикновена машина всяка нейна част има, освен своята форма, и съдържание, винаги и основен смисъл - идея, която тя реализира в общия комплекс от движение - а цялата тя представлява материализиране целесъобразна комбинация на инженер-конструктора; не е ли смешно да мислим, че заобикалящият ни свят е лишен тъкмо от този вътрешен смисъл и се състои само от случайно струпани «факти»? Наистина ний не всякога можем да проникнем достатъчно дълбоко в самите факти, за да схванем «вътрешния» смисъл, който често е от по-горна категория, стояща над обикновените наши разбирания - но все пак той е възможен да бъде постигнат, ако не като несъмнена и завършена ценност, то поне като една възможност, която отваря широка перспектива на човешкия ум и дух.
Ако си представим, че сме една свещ запалена и изживяваме всекими-нутно своето стопявание и превръщание в «нищо», мислим ли, че сме се добрали до същината на живота? Но едно разумно същество, което е запалило тая свещ и чете на нея, дава смисъл и на нашия собствен процес, ако ний можем само да се свържем с него. Себепожертвуванието, колкото и да изглежда противоестествено от чисто физическа гледна точка, винаги е логично и целесъобразно явление, щом се погледне от едно по-висше идейно схващание.
Изучванието на един часовник от външна форма, или по вътрешното му съдържание - сбор от разнородни колелца, никога няма да ни даде истинската представа за часовника. Неговото собствено въртение и функционирание е също само част от оная основна идея, която е вложена в него да координира нашата мисъл с вървението на небесните тела и в това движение да намери мярка и регулатор за собствените ни дела. С тия малки примери ний искаме да наведем будната мисъл към по-дълбоко схващание на ежедневния живот, а също тъй - към една преоценка на обикновените методи за преподавание «науки» и знание в съвременните школи - които понякога достигат до профанира-ние и светотатство с науката.
Най-ценното в изучвание науките нека не бъде сбор от факти, които може да съхранява всяка книга и шкаф в коя да е библиотека, а развивание на умствения и сърдечен психичен живот на тия, които тепърва има да влизат в живота; да приемат правилно направление в унисон с природните закони; да се стремят към високи и благородни цели; да са готови на самопожертвува-ние, което ще рече да може да влизат в колективното съзнание на обществото, следователно да бъдат действителни негови членове; най-после, да имат онзи постоянен импулс на идеен стремеж към реализирание на някой идеал в живота, без който той се обръща в обикновено вегетирание.
Идеалът - това е моторът на живота! Без него ний имаме само сиви лутащи се сенки, които наподобяват по външната си форма человеци, но на които липсва същественото - оригинална мисъл, възприет в душата идеал и неудържимият стремеж да го реализира. Това са само живи мъртъвци, които сменят своите миражи всеки ден - тичащи днес насам и утре - нататък; облаци, които всеки случаен вятър откарва по една или друга посока; безплодни цветя, които завяхват, преди да са разцъфнали добре - и с това мислят, че са живели!
Зная, ще се възрази, че днес условията са тежки. Това е вярно. Но вярно е и друго - че условията - това сме ний самите. Положението на един балон е в зависимост от външните условия, но също така не по-малко и от неговото вътрешно съдържание - количеството и подигателната способност на газа, с който е напълнен. Неговото положение е всекимоментният резултат от тия два фактора. Положението на человека в обществото е същото. Неговото идейно състояние е, което му гарантира общественото положение. Тук вече трябва да кажем горчивата истина за идейния хаос в съвременните позитивни науки, ония основни направляющи величини, които характеризират съвременния «напредък», и които следователно са бреговете, между които, ще - не ще, нашата школна младеж ще протече и преживее няколко от най-хубавите години на своя живот.
