И ето, в тази многостранна проява и дейност, психически живот, интелектуален свят, в който са цъфтели и цъфтят хиляди цветя, които мамят двигателите на съвременната култура и цивилизация, наука и войни, търговия и поезия, художество и начин на ловко законно обирание своите подобни, истинските дълбоки съзнания, които работят с оглед не да достигнат лични изгоди и добрувания, а чиято душа гори, въодушевявана от големите идеи за безграничното човешко постижение в тайните на заобикалящия ни свят - тия личности именно са намерили, че человеческата дейност, колкото по-малко е деформирана от личната среда, от «егото» на индивида, толкова по-често следва вътрешните пътища, които повече или по-малко се отклоняват от една дейност, която би могла да се вземе за нормална и законите на която съвпадат с общите природни закони - поне в тоя вид, в който ни са дадени от великите прозорливци на човешката мисъл. Висшето гледище, че съвпадение на човешката дейност с природните закони е най-разумният път за проява изобщо на битието (частот което ний наричаме психичен живот, наука, чувства, воля, възпитание и пр., и пр.), дава онзи липсващ импулс, който въздига личността, надминала своето лично «аз», да стигне до съзнанието на колективитета; да се слее макар за малко с него, да изпита и прочувствува великата целесъобразност, която надхвърля индивидуалния живот и носи със себе си дълбокото чувство - скръб или радост на хиляди индивиди, а същевременно и мощта и интензивността на всички ония същества, които макар и временно са се коснали със своите трептения към това поле на мисъл, където поне за малко е могло да се попадне! Всеки един, който е имал това преживявание поне веднъж в живота си, той може да черпи от него като от някакъв резервоар и да въздействува върху другите в една или друга смисъл. Без това прониквание в свръхиндивидуалния живот, без това вдъхновение, бихме го рекле - всеки опит да се въздействува от страна на една личност върху друга, ще бъде само напразно усилие, повторение на банални фрази и постъпки с посредствени резултати. Огън може да запали само тоя, който има огън в себе си - симулиранието може да има някакво значение за сцените на театрите, но в неумолимата игра на жизнената сцена няма никакво значение - нещо повече дори - дава отрицателни резултати с много горчивини за тия, които мислят, след като са измамили себе си и хората, че може да измамят и природата. Сега хората вярват в едно, учат друго и правят трето!...