При тия въздействия от несъмнено значение, понятно на всички става отношението, което съществува между субекта и обекта, т.е. дали то тепърва има да се Възстановява като съществующе отпреди, или то ще се създава в даден момент; имало ли е по-рано въздействие от една страна и как е било то прието; хармонично ли е ставало това идейно възприемание или са се сблъсквали два основни мирогледа - и най-после самата личност, в какво отношение се ползва с положителни душевни качества, в смисъл на качества, които се възприемат като реални от даден субект или общество, или с други думи -доколкото индексът на пречупванието на дадена среда се влияе от тоя на въздействующия. Тук ний попадаме на истински куриози, които са противоречиви и като че ли нелогични, но достатъчно обосновани и добре разбрани, когато се схване динамическото значение и въздействие на идеите. Слабо контрастните идеи най-мъчно си въздействуват; силно контрастните идейни разбирания по-често си влияят. Хора с противоположно направление на мисъл по-често намират удоволствие или чувстват необходимост от взаимното си общение, отколкото може да се предполага на пръв поглед. Изключителното развитие на някоя част от душевния живот и неговото надмощие (напр. изключителното надмощие на ума) като че ли винаги ражда един естествен глад за идеи от други области на душата. И понякога този глад намира странно удовлетворение в неочаквани прищевки, или в бурни спорове с личности, поддържащи противоположни гледища - спорове, често ставащи привични, нещо повече -необходими заради едно душевно равновесие. В живота на много велики личности, който винаги е бил отбелязван с по-големи подробности и внимание, отколкото на обикновените хора, много страници от биографиите им са запълнени с явления от подобен род. Понякога дори е странно, че такива велики хора са изпаднали така наглед, по видимому необяснимо, в ръцете на незначителни същества, често каращи им се с часове или силни пълководци и абсолютни властелини като Людвик XIV, адмирал Нелсон и др., са се подчинявали на видими нищожества.
В тия на вид противоречиви, нелогични явления, трябва да видим само резултат от въздействие на идеи, проявата на реактивната основно компонентна идея в психичния живот на субекта, която изглежда има свойство да донася известно вътрешно задоволство при доминиранието си - оттам и онзи стремеж да се постигне тяхното реализирание.
Напрежението, което се чувствува при това, и което съществено варира в разни степени и нюанси, в дадени случаи ражда онова разнообразие на отношения, което характеризира «личните» взаимоотношения между тоя, който въздействува, и единичната или колективната среда. Опитният педагог или сензитивният, надарен с верен усет индивид, винаги може да предугажда известни възможни съпротиви или вероятни посоки в душевното развитие на даден субект или колективитет и да действува почти безпогрешно, като опитен моряк, който по малките белези предусеща бурята и взима овреме своите мерки. В бързо подвижния психически живот на съвременните личности, крайно неустойчив и капризен, ежеминутно повлияван от хиляди външни и вътрешни фактори; океан, който има своите приливи и отливи в неопределени времена и трайност, от извънредно голямо значение е ако тоя, който иска да въздействува, има онова прозрение, което може в даден момент да постави душата му в синхронни и синтонни трептения със средата и следователно, положително ориентиран, с по-малко грешки или усилия да постигне поставената цел.
При тия усилия, много естествено е, че общите похвати, методи на миналото, педагогически изводи, добили гражданственост от дълголетията, в които са били прилагани и давали своите резултати - да имат свойто значение и донякъде приложение. Но, във всеки случай, те представляват известна отживялост, прилични на стари рицарски ризници, които имат това преимущество, че на всички могат да се навличат, и тоя недостатък, че на всички тегнат еднакво безполезно, понеже от нищо не запазват - копието и стрелата са останали вече само в музеите...
Съвременният человек има сложен психически живот дори от своето най-ранно детство; хиляди условия и фактори се кръстосват в нежните съзнания на нашите деца и юноши и понякога за един ден те му натрапват повече впечатления, отколкото по-рано скритият в недрата на Балкана овчар можеше да получи в петдесетгодишен живот. Тия събития, фактори и влияния влизат във взаимоотношения - от външни стават вътрешни условия, деформират, усилват, пречупват, разкъсват - или подпомагат сложната картина на психическия живот, като из някакъв хаос въздигат и събарят временни царе - доминиращи идеи. А в туй време человекът-кораб, като в някое развълнувано море, с постоянно сменящ се кормчия, се люшка по великата стихия на живота, често дезориентиран, а понякога и съвършено изгубен всред подводните канари, отдето наднича смъртта. Привидни отношения вземат изгледи на вечности и временни съчетания, поради ограничените съзнания на водачите, добиват вид на ръководни ненарушими закони, които като че ли ще траят завинаги - а тъй често свършват с мираж и страдания...