(Сп. ««Житно зърно», г. XVII, 1943 г, кн. 5, стр. 145)
Любомили
Свобода може да има само Единното. Щом се явят две и повече величини, там имаме вече не свобода, а отношение.
В живота говорят често за неща, които смятат като положителни факти, когато те самостойно не съществуват, а само като отношения. Така мнозина биха се затруднили, ако речеха да дефинират: «държава», «свобода», «доверие», независимо от това, че ги мислим за неща, ясни сами по себе си. Но, погледнато строго, «държавата», «свободата», «доверието» - това са невидими неща, съществуващи само в съзнанието на тоя, който може да мисли за тях.
Ние живеем в един свят на отношения, и ако в нашето съзнание проникне тази идея и оживее, тогава ще заживеем в един динамичен свят, а не като сега - в света на «факти», «вещи», «събития», когато всъщност те са само резултатите на тия отношения. По тоя начин сега се изучава трупът, а се пропуща животът на тялото. Без това живо гледане, ние ще попаднем в противоречие с постоянно променящата се действителност.
Само ако се взрем дълбоко и основателно в съществуващите факти и отношения в природата, ще можем и ние в нашите човешки построения и обяснения да попаднем на задоволителни умствени конструкции, които да имат закономерност и достоверност по отношение на самия ни живот.
Светът на процесите, на континуума, на действието, на живота предхожда резултатите: факта, величината, нещото, трупа. Има съзнания, които живеят в полето на силите; други, които изучават резултатите и с тях живеят. Хората на динамичното създават материалите; хората на статичното регистрират това. В нормалния човек тия състояния се редуват последователно. Същото се забелязва и в живота на народите, само че там времето е дълго - това са епохи.
Когато Единното се проявява в своите възможности - явява се множеството. Когато множеството се осъзнае - ще стигне до Единното.
