(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1929 г., кн. 6-7, стр. 284-286)
През миналия месец януарий, на 23., във Военния клуб, от името на читалище «Инвалид» държа една твърде интересна сказка брат Любомир Лулчев.
Сказката бе интересна, защото разглеждаше, важния въпрос: «Разпознаване характера по лицето, ръцете, почерка и пр.» - с други думи, това бе сказка в защита на окултните науки френология, физиогномия, астрология, хи-романтия и графология - науки и твърде стари, и с огромна литература на чужди езици. Особено у нас тези научни дисциплини не са известни. Ето затуй именно сказката на Лулчев беше интересна, навременна и важна. В един от най-големите салони в София, препълнен от отбрана публика, умело, силно и ясно бяха изнесени методите и принципите на четене великата, живата книга на природата.
Сказката беше знаменателна от друга страна затуй, че тя се явява като начало на редица подобни сказки в София и в провинцията, които ознаменуват едно ново отнасяне към окултните науки. Пред чисто научните доказателства - и логически, и математически, и нагледни (с много картини), - голямата аудитория бе завладяна и спечелена за каузата на окултните науки - за което свидетелствува извънредно големият интерес и единодушното желание да се отворят курсове по тези научни дисциплини. Непосредствено след самата сказка, сказчикът беше блокиран от любознателни и интересуващи се студенти, студентки и граждани, които му задаваха въпроси, а след това, в дома на сказ-чика постоянно се стичаха хора да се записват за курсовете и да го питат - до такава степен сказката беше нова, интересна и аргументира научно. Отрадно впечатление направи, че младежта - и то академичната младеж, се интересува вече живо от тези въпроси.
По съдържание сказката беше ясна, жива, увлекателна; с много сполучливи образи и примери бяха илюстрирани отвлечените идеи, и нещо особено важно - това беше сказка, издържана във всяко отношение от педагогическо гледище. Всичко беше показано нагледно с много картини, тъй че за всички мисълта на сказчика беше ясна, защото те наблюдаваха картините, които говорят по-красноречиво и от най-добрия оратор.
«Ние си заминаваме от този свят непознати. Ние изучаваме нещата вън от нас, а малко познаваме себе си в този век. Съвременният човек е оставил живота да тече механически. В по-първите времена наблюдателността се е изисквала от условията на живота». Така започна сказката си брат Лулчев. По-нататък той изтъкна, че окултните науки ще има да играят една грамадна роля при превъзпитание и обнова на човечеството.
Окултните науки, разкривайки ни характера, заложбите, темпераментите, съдбата - наши и на близките ни, научавайки ни да четем живата книга на природата, която пише по лицето, ръцете, черепа с линии и форми, се явяват една необходимост и за учители и родители като помагало при възпитанието, и за лекари - като помагало за диагнозата и прогноза на болестите, и за съдии -като средство за разпознаване престъпниците, и за всички интелигентни хора. Та кой не иска да познава себе си, за какво е роден той, коя му е слабата страна а характера, която трябва да поправи; кой не иска да знае характера на своята жена, на своите приятели и съдружници, на своите началници или подведомствени? Тия знания имат огромно значение за живота и поведението на всеки човек и те биха ни освободили от хиляди страдания, ако се съобразявахме с тях. Особено те ще бъдат плодотворни в областта на възпитанието.
По-нататък сказчикът изложи класификациите на човешките типове според окултните науки. Първо - има хора на ума и хора на сърцето (дуалистична класификация). Има и тройна класификация и други класификации. Конкретно, с примери от живота и с картини, сказчикът поясни как може да се чете по линиите на лицето и ръцете. «Всяка форма изразява съдържание. Линията е граница на две сили. Правата линия сочи на равновесие.» «Право чело показва конкретен ум, уравновесен. Нос гърбав - хора, които мислят.» «Изострена форма на пръстите - показват идейни, дейни, артистични натури. Меките ръце- мързел; твърда, суха ръка - може да се разчита на нея. Дълги пръсти -хора на високи идеали. Къси пръсти - обичат да бъркат в чужди джебове» и т.н.
На места сказчикът беше много духовит и с някои сполучливи примери разсмиваше цялата аудитория - по този начин повече от два часа той можа да държи прикована голямата аудитория.
Всички отделни факти бяха свързани със закони и принципи на живата природа, подкрепени с такива из математиката, и това още повече придаваше цена на изложението. Към края сказчикът много сполучливо се опита да характеризира българина и славянина като типове, от смесването на които се е получил днешният българин. Българинът от старо време е изобщо властническа натура, докато славянинът е обичал свободата и мирния труд. И двамата са работели периодично. В сливането на двата типа е и причината за раздвоението у българина. Ние виждаме тези два стремежа да се борят и днес у българския народ.
Много хубаво бяха нарисувани типовете на българина и славянина. Изобщо, тази сказка, тъй богата на идеи, жива, нагледна и аргументирана, заслужено има голям успех. Нека се надяваме, че тая и ред други сказки от тоя род ще се повторят в София и в провинцията, защото светлината на живото знание е нужна всякога, и особено днес. Запознаване с окултните науки при един висок морал ще направи преврат във всички области на живота.
