28. ПИСМА ДО ПОЗНАТИ И НЕПОЗНАТИ
Любомир Лулчев
(В. «Братство», бр. (4) 299, 15.XII.1942 г., стр. 3)
Под това общо заглавие ще дадем последователно място на редица подобни писма, защото въпросите, които се засягат в тях, не са само лични и отговорите им могат да бъдат полезни за мнозина.
Уважаема госпожо, Вашето желание да търсите и намерите истината е, което дава смисъл на живота Ви, макар че Вие лично сте недоволни от това лутане, както Вие го наричате, и обикаляния из разни общества, дружества и четене много книги. Това именно търсене характеризира Вашата голяма жажда, а самото лутане показва, че Ви липсва достатъчно светлина къде и как да търсите Истината. Приличате ми на човек, който всред снеговете е тръгнал да търси теменуги. Те наистина растат, но на своето място и време. При това трябва да имаме и очи, които да могат да ги видят.
Когато за нещо искаме доказателства отвън, това показва, че вътрешната връзка на съзнанието ни със същото е скъсана. Не иска доказателства за съществуванието на светлината тоя, който вижда. Разбира се, по основния въпрос за Истината съществуват много мнения с различни изгледи на убедителност. Ще Ви кажа това, в което се придържам лично за себе си. Не е необходимо да го приемете и Вие. Достатъчно е ако го имате за сведение само.
Истината сама по себе си, изцяло взета, е достъпна само на Бога. На другите същества тя се разкрива според степента и капацитета на тяхното съзнание. Но както малко или повече въздух носят живота и качествата на въздуха в себе си, така и Истината има свои качества и цена.
Това, за което можеш да дадеш живота си, за да го придобиеш е Истина за тебе. И когато го придобиеш, то ще ти донесе своето основно качество свободата.
Значи, Истината освобождава човека, а заблудата го обвързва. Но говоренето за истината не е още истината, както и гледането на една храна във витрината или четенето на готварската книга не нахранва. Храната трябва да се изяде, за да се получи силата, която се крие в нея. Истината трябва да се живее, за да се разбере какво е тя. Неживените истини са само мисъл. Когато Христа Го запитаха: «Що е Истина?» Той не отговори нищо, защото Той беше дал определението още по-рано: «Аз съм Път, Истина и Живот!»
Думите, когато съвпадат с делата, са истинни.
Вие не може да имате абсолютна мярка за истината, защото и самата Вие не сте абсолютна, а ще се премервате с тая част от истината, която Ви е достъпна във всеки даден момент. И всичката храна не изядате и всичкия въздух не дишате, а само колкото Ви е потребно. Но колкото и да Ви се говори и описва захарта, ако не сте я вкусвали никога, представата Ви за нея ще бъде все непълна; така и истината каквото и да четете и говорите за нея, ако го не живеете, никога няма да разберете реално що е истина. Не се смущавайте, че може да се заблудите и вземете нещо друго за истината. Животът е най-великото училище. По плода ще познаете дървото: Истината освобождава! Плодът на Истината е свободата, която ви дава. Моментът, в който сте разбрали, че сте се заблудили, вие сте крачка по-близо да Истината. Търсете така и сигурно един ден ще намерите.
