(В. "Братство», бр. (6) 287, 15.XII.1941 г., стр. 3)
Викаш Иван. Идва Иван. Сърдиш се защо дошел. Ами защо го вика?
«Искам Стоян.» Добре, викай тогава Стоян, но не се сърди, че е дошел тоя, когото си викал.
Вярата е викане. Вярваш в злото. То иде. Вярваш в доброто. То иде. Вярваш в болестта тя иде. Вярваш в здравето то иде! Затова и Христос някога каза: «Да бъде според вярата ти!»
А и нашият народ, който е опитал през хиляди години превратностите на съдбата и е изучавал истините върху собствения си гръб, казва: «Всяко зло за добро!» Значи, злото е само предвестник на доброто. Ако вярваш, че е така така ще бъде за тебе в целия ти живот. И двете съществуват, но ще се спре при тебе това, в което вярваш, сиреч което викаш!
Сега мнозина говорят за вяра, за убеждение, но вяра, убеждение не е само това, за което само говориш, а и което правиш и живееш. Тъй че, който вярва в силата на Доброто, той го вика и кани. То ще му и дойде на гости.
Но не е достатъчно само да вярвате в Доброто. Когато то дойде, дайте му на негово разположение вашите ръце, ум, сърце, вашите нозе и живот и правете това, което то ви казва правете Доброто! Когато доброто се проявява, Бог присъствува казва Учителят. Ето значи как може да се намери Бог най-лесно.
Но дали ще дойде? Ами опитайте!
Но как ще Го познаем?
Много лесно. Когато изгрява слънцето, как го познаваме? Който вижда вижда светлината му и целия свят, който тая светлина разкрива; който е сляп, сеща топлината му. Опитайте и вие ще разберете поне дали виждате или сте още слепи!
