Ако някой ви се оплаче и го запитате защо не успява, ще ви каже стереотипното - условията са такива. А условията са само половината от причините за неуспеха. Пропускаме по-важното - ние самите. Тоя свят за глупавия и за умния е един и същ. Котката е в същата стая с мене и същия хляб й давам да яде, но е пак котка. В същата земя посяват житото и ечемикът израства: от житото - жито, а от ечемика - ечемик. Важното е онова, което носим в себе си, с което сме дошли в света, важно е доколко то е разработено - и след това условията.
Двама души падат в една река, но единият знае да плава и за него това е само един инцидент, а другият не знае и това може да е край на живота му... В същия живот сме, в същия свят, но знающият преодолява препятствията, а невежият пада под техните удари.
Вместо забава, нам трябва истинско знание за живота. И когато го придобием, най-трудните препятствия, всички скърби, ще станат дреболия, както и най-мъчните задачи за знающия ученик.
Но ако ние търсим наслади, тъмнината и невежеството ще ни обгърнат и тогава горчивината на всекидневния живот ще ни среща на всяка крачка. И ще се оплакваме от немилостивата съдба, която уж ни преследва, когато това ще са последиците от нашето невежество и неразбиране на живота.
В един и същи свят живеят и мъдрият, и невежият, но не живеят еднакво. Природата забавлява глупавия, учи умния, а на мъдрия разкрива тайните си. И трите пътища, макар не еднакво стръмни - са еднакво отворени за всички ни. По кой ще тръгнем?
